неделя, 2 февруари 2014 г.

ЗА КОЗМЕТИКАТА И СИНТЕТИЧНИТЕ СЪСТАВКИ В НЕЯ


След прабените, фталатите и формалдехидите, следва един неголям списък със синтетични съставки, които е добре да се избягват, защото една част от химикалите са токсични сами по себе си, а други – в използваните комбинации:

ОРГАНИЧНИТЕ ХЛОРНИ СЪЕДИНЕНИЯ съществуват в природата, но в козметичните продукти се използват техни синтетични заместители. Използват се заради мощното им антибактериално въздействие, но предизвикват _СИЛНИ АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ, КАКТО И ОТКЛОНЕНИЯ В ХОРМОНАЛНИЯ БАЛАНС НА ЧОВЕКА. Това накара Научната комисия на Европейската общност да въведе ограничения в използването им.

_ТРИКЛОЗАН__ (TRICLOSAN)_ e едно от най-често използваните в сапуните, дезодорантите, пастите за зъби, геловете за къпане, балсамите за тяло, кремовете и т.н. антибактериално и антигъбично средство със широк спектър на действие. 99 от 100 микроорганизми загиват при употребата му. Нарича се още (_5-ХЛОРО-2(2,4- ДИХЛОРОФЕНОКСИ) ФЕНОЛ_). Синтезиран е в Швейцария през 1965 г., а на пазара е от 1972 г. Доказано е вече, че нарушава функциите на стомашно-чревния тракт и унищожава вредните, но и полезните бактерии в него. Така организмът остава напълно беззащитен, нека не забравяме, че 80% от имунния отговор е в храносмилателния ни тракт. Предизвиква постепенно мутации като създава възможност за развитие на нови видове бактерии (например неповлияващи от се познатите лекарствени препарати нови щамове стафилококи, Е-коли, листерия и салмонела), познатите прави устойчиви към антибиотици, а след продължителна употреба и към самия триклозан. 

_ЧРЕЗ НЕПРЕКЪСНАТОТО МИЕНЕ НА ДОМОВЕТЕ, РЪЦЕТЕ И ТЕЛАТА НИ С АНТИБАКТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА!_ През 1994 г учените официално признаха, че човечеството има проблем със резистентността на микроорганизмите! Болести, които преди десетилетие се лекуваха с обикновен пеницилин, днес вече не се повлияват от много по-мощните антибиотици. Част от голямата вина носи и широко използваният триклозан. Открит е в урината на 75% от хората (изследвани са 2517 души на различни възрасти) използващи средства за лична хигиена твърди професор Стюарт Леви, директор на Центъра по адаптационна генетика и антибиотикорезистентност на Университета Тафтс. Оказва се, че триклозанът не се измива напълно с течащата вода и остава часове по тялото ни. Част от него преминава директно през кожата в организма, а част под въздействие на слънчевата светлина и хлора от водата се разлага до диоксини, доказано канцерогенни съединения, които също се всмукват през кожата. А деца с два пъти по-високи стойности на триклозан в урината, проявяват два пъти повече алергични реакции! При изследвания проведени в САЩ върху мишки се наблюдава намаление с 25% на сърдечната дейност и с 18% подвижността на лапите от една единствена доза триклозан.

Продължителното използване на шампоани с триклозан например води до появата на пърхут и до развитието на устойчиви гъбични инфекции. Чрез антибактериалните пасти за зъби пък навлиза директно в храносмилателната система, а реагирайки с хлора от водата значително усложнява ситуацията превръщайки се в хлороформ, едно от най-силните канцерогенни вещества. Учените алармираха, че триклозан е открит и в кърмата на майки, а използването на съдържащи го продукти от бременни жени влияе негативно на развитието на плода като затруднява постъплението на кислород към мозъка на детето. Освен това научни изследвания в САЩ от 2006 г. показват, че триклозанът БЛОКИРА МЕТАБОЛИЗМА НА ХОРМОНИТЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА И ПО ТОЗИ НАЧИН НАРУШАВА СЕРИОЗНО ХОРМОНАЛНИЯ БАЛАНС И ИМУННИЯ ОТГОВОР НА ОРГАНИЗМА. Но рекламните кампании за ползата от антибактериалните хигиенни средства става все по-мащабни. Списание „Клинични инфекциозни болести” през 2007 публикува статия, в която според едно изследване на антибактериалните сапуни те не са показали никакви по-големи ползи за здравето пред обикновените сапуни и миещи средства.

От 2010 година Европейската Комисия забрани употребата на триклозан в хранителни продукти и опаковъчни материали в непосредствен досег с храни. Допустима му норма в козметиката днес е до 0,3%, но се смята, че и тя влияе негативно върху нашия естествен имунитет.

_ТРИХЛОРКАРБАН__ (TRICLOCARBAN_), срещан и като _TCC_ (3,4,4'-trichlorocarbanilide) е „братовчед” на триклозана, подобно химично съединение използвано широко заради изразените си антибактериални и антигъбични свойства.

Този вид съединения се използват освен като допълнение към козметика, като антибактериален агент и в праховете за пране, еднократни кърпи за ръце и лице, като антисептици за рани, в препарати против мухъл и неприятни миризми и в редица други "антибактериални" домакински продукти: торби за боклук, играчки, спално бельо, дюшеци, дрехи, мебели, платове и бои. Те имат и медицински приложения.

Хлорните съединения имат вредно влияние не само върху човешкия организъм , но и върху околната среда. Открити са в риби, населяващи водоеми и реки, в които се изливат отпадъчни води, в значителни концентрации в делфини близо до Южна Каролина и Флорида, САЩ. Европейският съюз ги класифицира като „много токсични за водните организми, които могат да причинят дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда”. Замърсяването на околната среда е не само заплаха за животинските видове, но допълнително допринася за повишаване нивата на бактериална резистентност на планетата.

Съществува още една голяма, пребогата група добавки, евтини синтетични заместители на природните съставки:

МИНЕРАЛНИ МАСЛА И ВОСЪЦИ – хидровъглероди на петролна основа. Извличат се от остатъците след дестилация на нефта, например за бензин или от въглища. Наричат се "минерални масла" или "минерални восъци", в съответствие с тяхната течна или твърда форма. Произвеждат се главно за машиностроенето и автомобилната индустрия като смазочни масла. Не съществуват в природата, но в 80 % от козметичните продукти _ЗАМЕСТВАТ КАЧЕСТВЕНИТЕ ЕСТЕСТВЕНИ РАСТИТЕЛНИ МАСЛА И ЖИВОТИНСКИ МАЗНИНИ._ Суровините, които се използват за производството им _НЕ СА ВЪЗОБНОВЯЕМИ, А ПРОЦЕСИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПРИЧИНЯВАТ ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ _в резултат на поредицата химични обработки със силно токсични за хората и околната среда реагенти. Лесно се обработват и складират, евтини са, но са чужди на човешкия организъм. Той не може да ги преработи и изхвърли, тъй като не може да ги разгради. И остават там, затруднявайки силно дейността на органите. Изследвания над животни показват, че минералните масла остават „складирани” преди всичко в стомаха, черния дроб, бъбреците и лимфните възли. През 1995 г. Световната здравна организация дава на някои вещества с петролохимичен произход много ниски ADI (Acceptable Daily Intake) стойности, т.е. допустим безопасен за здравето дневен прием – не повече от 0,01 милиграма на килограм от теглото. Или иначе казано с няколко начервявания на устните дневно вече се прекрачва тази мярка. 
Най-използваните са: PARAFFINUM LIQUIDIUM - течен ПАРАФИН, най-лесната и най-евтина химична субстанция използвана в козметиката и _ВАЗЕЛИН_ или PETROLATUM. Те с нищо _не подхранват кожата, а запушват порите като създават маслен филм върху нея _и осигуряват фалшиво усещане за хидратирана и гладка повърхност. Все едно сте залепили парче пластмаса върху лицето – ще стане ли кожата ви по-свежа и здрава! По този начин се блокира нейното дишане, както естествените й очистителни и защитни функции. Дори се „пристрастява” към този вид масла и прекратява производството на собствени липиди, изчезва нейната свежест, тя се изсушава все повече и се състарява по-бързо. Започва да образува активно комедони. Според директивите на ЕС за вредните вещества на етикетите на всички продукти трябва да бъде отбелязано съдържащото се количество парафин, ако то е повече от 10%.

ЕТО НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ:
  •  PARAFFIN
  •  PETROLATUM
  •  SYNTHETIC WAX
  •  CERA MICROCRISTALLINA
  •  ISODODECANE
  •  ISOHEXADECANE
  •  OZOKERITE
  •  CERESIN
  •  POLYISOBUTENE
  •  HYDROGENATED POLYISOBUTENE

 Обикновено производителите твърдят, че използваните от тях минерални масла са изключително пречистени, но това не ги прави по-полезни, още по-малко – безвредни. Те нарушават естествената хидратация и дишането на кожата, а блокираните под минералния слой вредни микроорганизми се „защитават” като предизвикват възпаления, раздразнения и т.н.
   
СИЛИКОНИТЕ ИЛИ СИЛИКОНОВИТЕ ДОБАВКИ са изцяло синтетични химикали, получени от неорганични съединения на силиция, от пясък. Или иначе казано друг вид пластмаса. За козметиката са открити през 1950 г. като заместители на естествените восъци и масла. Те са „звездните” добавки на скъпи и масови козметични продукти, защото _ПОДОБРЯВАТ ТЕКСТУРАТА_ на шампоаните, балсами и всякакви продукти за коса, на кремовете, гримовете и червилата, правят ги по-плътни, по-меки и нежни, по-еластични, т.е. въздействат върху усещането за продукта. Според рекламните внушения придават на кожата „копринено докосване”, „кадифена гладкост” и „матиращ завършек”, а на косата „блясък и обем”, гарантират „лесното разресване” и „предпазване от влага”, веднага!

Към организма ни са абсолютно неутрални, инертни като пясъка, те не влизат в реакция с клетките на кожата или люспите на косъма. Но са _БИОНЕРАЗПОЗНАВАЕМИ_, запушват порите по тялото и главата, образуват тънък филм по дължината на косата. Така нарушават естествените функции, предизвикват алергични реакции и раздразнения на кожата. В действителност при ежедневната им употреба спират хидратацията на кожата, нарушават естествената й гладкост и тя иска все повече и повече точно от този крем, за да се чувства поне за момента добре. Използването на повече от един козметичен продукт със силикони (например почистващо мляко, хидратиращ крем и фон дьо тен) предизвиква пренатрупване и се усеща като неприятни белещи се люспи или малки силиконови топчета, които пръстите напипват по кожата и често са причина за започване на гримирането отново. А от продължителната употреба на силикони чрез шампоаните, балсамите и маските за коса, космите стават по-чупливи и изтощени, обемът изчезва, омазняването се увеличава и нараства необходимостта от по-често миене, по-големи количества хидратиращи маски и т.н. повече покупки! Но натрупаните по косата и скалпа силикони ги „задушават”, те спират всички подхранващи вещества (например къна или маски от растителни масла след шампоан със силикон), унищожават всички други грижи. И попадаме в омагьосания кръг ... Изходът? Спрете продукти съдържащи силиконови добавки. Разпознават се лесно, наименованията им _ЗАВЪРШВАТ НА „– CONE” ИЛИ „ – SILOXANE”._ Ето и най-използваните:
  •  DIMETHICONE
  • DIMETHICONOL
  •  CYCLOMETHICONE
  •  CYCLOPENTASILOXANE
  •  CYCLOHEXASILOXANE
  •  TRIMETHICONE
  •  POLYQUATERNIUM-80
  •  CETYL DIMETHICONE COPOLYOL
  •  PHENYL TRIMETHICONE
  •  STEARYL DIMETHICONE
Диметиконът често се изписва с наименование Polydimethylsiloxane (PDMS).

Силиконите, както и много други синтетични химикали не подлежат на биоразграждане, някои видове - до 400 години. Те не само замърсяват околната среда, но са и реална заплаха за бъдещето на планетата и нейното екологично равновесие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар