неделя, 2 февруари 2014 г.

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ПАРАБЕНИТЕ В НЕЯ


ПАРАБЕНИТЕ са клас химични съединения без цвят, вкус, аромат, които лесно се смесват и поради своите антибактериални и антигъбични свойства удължават живота на козметичните продукти: червила, кремове, дезодоранти, пасти за зъби, лубриканти, гелове... и бързо стават най-използваните консерванти в масовата козметика. Използват се още и в хранителните продукти, както и в много медикаменти. Обозначават се с Е 214 до 219. Те са естери на пара-хидробензоената киселина (PARAoxyBENzoat) и най-често срещаните са:

МЕТИЛПАРАБЕН (Е218)
ЕТИЛПАРАБЕН (Е214)
ПРОПИЛПАРАБЕН (Е216)
БУТИЛПАРАБЕН

Обикновено се използват повече от един вид парабен, често в комбинация с друг синтетичен консервант. Това осигурява на производителите защита срещу широк спектър микроорганизми. Добиват се от нефтопродукти. Срещат се и в природата в някои растения (къпини, касис, ягоди, ечемик, ванилия, моркови, лук и др.), в хранителни продукти добити от растения (сок от грозде, винен оцет) и някои сирена. Намират се и в някои продукти произвеждани от пчелите (прополис, пчелен клей). В човешкото тяло добити по естествен път от природните продукти играят ролята на прекурсор на коензим Q 10. Но в минимални количества, които се метаболизират в човешкия организъм и това не ги прави „естрогеноимитиращи”. Синтетичните са с по-висока ефективност като консерванти и с много ниска цена, заобикалят метаболитните процеси и влизат в кръвния поток и органите непокътнати. Различни източници определят този вид синтетични парабени вече като “високо токсични” поради многобройните алергични реакции и кожни обриви, които предизвикват. Все по-тревожно напоследък е предположението, че парабените са ксеноестрогени, т.е. те имитират действието на хормона естроген в човешкия организъм. Ксеноестрогените нарушават дейността на ендокринната система и хормоналното равновесие в организма. С тяхното наличие се обяснява нарасналият риск от рак на гърдата при жените, а вече и при мъжете, намаляването на тестостерона при мъжете, както и увеличаващия се риск от рак на тестисите и простата, от безплодие и при жените, и при мъжете, от все по-ранното полово съзряване на децата. Първото „взривяващо” съобщение прави през 2004 г. английската биоложка Филипа Дарбър, която обявява, че при изследване в Англия от 20 тумора на гърдата в 18 са открити парабени. Нещо повече – при 60 % от пациентките ракът се е развил близо до подмишницата, зоната третирана с дезодоранти, кремове за стягане на бюста и други продукти за лична хигиена. Друго изследване от 2004г. в Нортуест Юнивърсити също свързва диагнозата рак на гърдата в по-ранна възраст с по-честата употреба на дезодоранти против изпотяване и средствата за обезкосмяването под мишниците. "Лично аз смятам, че има голяма връзка между хигиенните навици в зоната под мишниците и рака на гърдата," казва имунологът д-р Крис Макграт, автор на изследване за рака на гърдата. Д-р Дарбър съобщава още нещо изключително важно: парабените се натрупват в човешкия организъм. Това има значение особено за жените, които според направени в САЩ изследвания употребяват средно 12 козметични продукта на ден съдържащи 168 съставки, мъжете – 6 продукта и 85 съставки, а децата – 4 продукта с 61 съставки.

През март 2011 г. Дания направи още по-решителна крачка и информира Европейската комисия за решението си да забрани бутил и пропилпарабените в продуктите за деца до тригодишна възраст. Решението е взето след местно изследване на продуктите за малки деца проведено от Датската агенция за защита на околната среда в периода юли 2008 - септември 2009 г. Проверявано е въздействието върху двегодишни деца на 12 групи продукти с определени видове парабени, които при опити с животни преди това показали, че има влияние върху ендокринната система. Сред тях са пропилпарабен, бутилпарабен и изобутилпарабен. Резултатите показали, че поетите количества пропилпарабен и бутилпарабен могат да доведат до промени в ендокринната система на децата. Главната опасност идвала от козметични продукти като омазняващи кожата кремове, хидратиращи кремове и лосиони, слънцезащитни препарати. На запитване на Европейската комисия Научният комитет за безопасност на потребителите отговаря, че етил и метилпарабените са безопасни при сегашните им концентрации, но бутил и пропилпарабените са безопасни при намалена концентрация до 0,19%, независимо дали се използват самостоятелно или в комбинация.
Споровете и съмненията около опасностите от използването на парабените като консерванти продължават. Все повече стават и изследванията в тази насока, които за съжаление потвърждават много от изказаните опасения. Ето защо в страните от ЕС бяха наложени редица ограничителни мерки в използването на парабените като консерванти при производството на козметични средства. Максималната разрешена концентрация на парабените днес е 0,4%, когато се използват индивидуално и 0,8% при комбинация на няколко от тях (за сравнение в САЩ през 1984 г. е било разрешено до 25%). Във Франция взеха решение да спрат употребата на парабени след 2015 г. Фирмата „Джонсън и Джонсън” също даде подобна заявка за всички свои продукти. Безопасността на козметиката създаде редица нови тенденции и постави нови предизвикателства пред учените. Но макар все по-често да виждаме надписи „БЕЗ ПАРАБЕНИ” е необходимо внимателно да изчитаме съдържанието на продукта още в магазина. Споровете около горните твърдения се водят остро и не винаги почтено. Навярно са необходими още клинични опити с хора и още много изследвания, но по-добре „премерен риск днес, отколкото безкрайно съжаление утре”.


На http://leflacon.free.fr/parabens.php можете да откриете списък с голяма част от най-използваните в Европа козметични продукти, разделени в три части с конкретно указан брой на съставките: продукти съдържащи консерванти и парабени; продукти без парабени, но съдържащи други консерванти (някои от които също не са безобидни); продукти без консерванти.

На http://play.novatv.bg/play/285151/ можете да видите интервюто на д-р Филипа Дарбър с Гала, в предаването „На кафе” по Нова телевизия от 16.10.2012 г.


Няма коментари:

Публикуване на коментар