ЗА КОЗМЕТИКАТА - ОПАСЕН АРОМАТ

Законодателството в ЕС притежава водещо и глобално влияние, което може да се види ясно в случая с Директивата за козметичните продукти, забраняваща използването на фталати DEHP и BBP. Revlon, L'Oreal и Estee Lauder са се съгласили да променят продуктите си в световен мащаб, за да отговорят на тези нови стандарти. Въпреки това, Директивата за козметичните продукти третира само отделни вещества, което не пречи те да се заменят с вещества от една и съща химическа група. Най-много фирми са заменили DEHP и BBP с фталат DEP, който може да притежава някои от опасните им свойства и да доведе до замърсяване с други фталати. Самият той е вероятен кандидат за бъдеща забрана. Това показва, че забраняването само на отделни вещества не е системно решение и води до много бавен напредък.

Докладът на Greenpeace, потвърждава, че някой синтетични мускуси и по-специално полицикличните галаксолид (HHCB) и тоналид (AHTN), както и някои фталати, напр. диетилфталат (DEP), са широко използвани от парфюмерийната индустрия. DEP е открит в 34 от 36 тествани парфюма, като количеството му в тях варира в широки граници.

Въпреки, че няма парфюм, който да не съдържа едновременно фталати и синтетични мускуси, наличието на тези вещества в някои марки в количества под възможността за детекция, показва, че не е невъзможно да се произведе, успешно да се рекламира и продаде такъв парфюм. Фактът, че някой от марките парфюми се придвижват в зелената област, също доказва, че не само не е невъзможно, но има и желание от страна на компаниите за това.

Най-ниските нива на синтетични мускуси (полициклични и нитромускуси) се откриват в Jamaica Manна на Puma, Aqua Natural на Alquimia, Sunset на Naomi Campbell и Pure Poison на Christian Dior. Най-високите количества се откриват в Le Baiser du Dragon на Cartier, Le Male на Jean-Paul Gaultier и White Musk на Body Shop.

Най-високите нива на DEP са открити в Eternity на Calvin Klein (за жени), Iris Blue на Mevita и Le Male на Jean-Paul Gaultier.

Но има и надежда...

Например, парфюмът на Alquimia съдържа много ниски нива на галаксолид - 0.4 mg/kg, докато в същото време 1785.5 mg/kg фталати (повечето от тях под формата на DEP). Alquimia реагират веднага на доклада и премахват фталатите от продукта си. Компанията признава, че тези съставки попадат в крайния продукт, поради това, че се съдържат в денатурирания спирт, който се ползва в производствения процес. Оттогава, компанията демонстрира грижа за потребителите, като е извела вредните вещества от продуктите си.

Парфюмът White Musk на The Body Shop също са установени високи нива на фталати - 3019 mg/kg, но компанията твърди, че е взела мерки заотстраняването им от производството и продуктите си.

Степенуване на продукти
Продуктите са разпределени един от трите цвята (червен, жълт или зелен), което посочва дали те съдържат вредни замърсители.
Трите оценки са:
ЧЕРВЕН - продукти, които производителите са признали, че съдържат вредни химически замърсители или не са предоставили информация и следователно се предполага, че съдържат вредни химически замърсители.
Жълт - продукти, за които производителите са споделили, че съдържат вредни химически замърсители, но планират премахване на тези химикали до определена дата.
ЗЕЛЕНО - тези продукти, които производителите или търговците на дребно са заявили изрично, че не съдържат вредни химически замърсители.

Източник: Активни потребители

ЗА КОЗМЕТИКАТА - НАРЪЧНИК

От всичко написано дотук следват няколко прости съвета, които биха ви осигурили сравнително мирно и добро съжителство с постиженията на химията при използването на козметични продукти в нашето цивилизовано ежедневие:

· ЧЕТЕТЕ СЪСТАВА НА ПРОДУКТИТЕ ПРЕДИ ДА КУПИТЕ, носете лупа, разпитвайте обстойно продавач-консултантите за съдържанието и въздействието на отделните съставки, време е и те научат какво продават;

· не купувайте продукти, ако нямат състав и срок на годност, пазете кутийките им, защото често съставът е обозначен на най-външната опаковка, предназначена за бързо изхвърляне;

· не купувайте от сергии, изложените на високи температурни амплитуди козметични продукти променят състава и въздействието си;

· не купувайте продукти с голям срок, те сигурно са с повече консерванти;

· избирайте козметични продукти в тубички и кутийки с по-малки отвори, най-добре с дозатори, там окислителните процеси са по-малко и консервантите може да са по-малко, бързо затваряйте опаковката след употреба;

· информирайте се постоянно, информираните хора вземат интелигентни решения!

ЗА КОЗМЕТИКАТА И СИНТЕТИЧНИТЕ АРОМАТИ, ПАРФЮМИ

Една много голяма група са СИНТЕТИЧНИТЕ АРОМАТИ. Както всички останали козметични средства и парфюмите не са пощадени от инвазията на изкуствените заместители. До ХІХ век парфюмеристите разполагали със стотина добити от природни продукти есенции (растителни – например розово масло или животински – например амбрата), които смесвали в различни пропорции. Но смесите се ограничавали до растителни и най-често до цветни благоухания, най-предпочитани били розата и виолетките. През 1870 г. бил синтезиран кумаринът (с аромат на окосена трева) и това поставя началото на голямата парфюмерийна индустрия. Синтетичните аромати многократно увеличават възможностите за творчество позволявайки съчетание на естествени съставки, конвенционални есенции и химикали.

Защото _АРОМАТЪТ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА СТОКА._ Макар това да не е съвсем безвредно за кожата, организма и околната среда. За да получат „добрия” аромат производителите използват отделни съставки, засега около 3000, от които в ЕС само 26 са абсолютно забранени, а 884 вече доказано са обявени за ракообразуващи и предизвикващи смущения в централната нервна система. Големия скандал тук предизвиква движението ГРИЙНПИЙС с разкритието през 2005 г., че _СЛЕД НИКЕЛА, ПАРФЮМИТЕ ЗАЕМАТ 2 МЯСТО КАТО НАЙ-АЛЕРГИЗИРАЩИ ПРОДУКТИ_ _И ПРИЧИНИТЕЛИ НА КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ_. Синтетичните съставки, изброени по-горе (DEP, DMP, BHT, phenoxyethanol, синтетични оцветители, алкохоли и т.н.) се съчетават със синтетичните аромати и присъстват широко във всички парфюми, тоалетни води, дезодоранти, ароматизирани свещи, аерозоли за дома, ароматизатори за коли ... Всички продукти, които имат аромат! Един парфюм може да съдържа до 600 компонента, а съдържанието на скъпите парфюми днес не се отличава значително от това на по-евтините, на праховете за пране и т.н. Редица изследвания показват, че използваните днес синтетични аромати причиняват кожни възпаления, нарушения в хормоналното равновесие, главоболие, дихателни проблеми, хронична умора, депресии и психични раздразнения. И още - отлагат се в мастната тъкан на човешкия организъм и в майчината кърма, откъдето преминават спокойно и в детския организъм. Техните съставки са _СИЛНО__ ЛЕТЛИВИ, поради което стават опасни не само за този, който ги използва, но за семейството, приятелите и за цялата околна среда, за всички и всичко, което диша наоколо_. Така се образува един фотохимичен смог навсякъде около нас!

Но затова пък са евтини! За разлика от естествените есенции, в производството на които има и много ръчен труд. За производството на 1 килограм розово масло например, са необходими 4 тона розови цветове събирани един по един рано сутринта от ръцете на много хора ... А ако годината не е добра, а ако берачите са немърливи, а ако в розоварната не работят качествено, а ако ... При синтетичните ухания отпадат всичките „ако”, качеството е винаги едно и също и е по-евтино. В състава на козметичните продукти се различават само по декларацията „аромати” или „парфюми”, с извинението „търговска тайна”.

Парфюмите имат още една особеност свързана с техния състав – алкохолът е най-важният техен елемент (между 70 и 97% от съдържанието им), служи като разтворител на ароматните субстанции. „Био парфюм” означава, че използваният за производството му алкохол е с био произход, например от зърно с био сертификат.

Различните парфюмни разновидности имат и различно съдържание на концентрат от ароматни субстанции, останалото е спирт:

 в парфюмите (parfum) – 15 до 30%

 в парфюмните води (eau de parfum) – 8 до 10%

 в тоалетните води (eau de toilette) – 5 до 8%

 в одеколоните (eau de Cologne) – 3 до 5%

Не по-малко опасни са и продуктите "БЕЗ АРОМАТ", тъй като заличаването на всички естествени миризми (химическите съединения също имат мирис) изисква употребата на химикали.

За да сложи някакъв ред в означенията след бурното начало в развитието на козметичната промишленост американската Асоциация на производителите на козметика, тоалетни принадлежности и парфюми (The Cosmetic, Toiletry, and Fragrance Association) CTFA, основана още през 1894 г., изготвя и приема през 1973 г. списък с възприетите наименования на съставките в козметичната индустрия първоначално за територията на САЩ. Днес тази Асоциация се нарича Съвет за продуктите за лична хигиена (The Personal Care Products Council), а Европа и Япония се присъединяват към нейните правила през 1998 г. и списъкът е преименуван в МЕЖДУНАРОДНА НОМЕНКЛАТУРА НА КОЗМЕТИЧНИТЕ СЪСТАВКИ или INCI (INTERNATIONAL NOMENCLATURE OF COSMETIC INGREDIENT). Първият списък е бил с 5000 наименования, днес те са повече от 18 000 и непрекъснато се увеличават. На всяка съставка е даден и номер, съгласно „Chemical Abstract Service Registry”. _ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА_ са следните:

- изписването на отделните съставки става винаги в определен намаляващ ред: първата присъства в най-голямо количество, следващата с по-малко и така надолу;

- задължително (от 1998 г.) съставът трябва да е изписан на опаковката, макар и с най-дребен шрифт;

- растителните екстракти се изписват с латинското наименование на растението (например екстрактът от невен ще бъде calendula officinalis), а имената на химичните вещества и обикновените думи са дадени на английски (например цинков оксид или zink oxide, пчелен восък или beeswax );

- оцветителите са обозначени чрез Colour Index или съкратено CI последвано от номер с 5 цифри (например CI 75470 е цвят кармин, тъмночервено добито от насекомото кошинила);

- има споразумение ароматите (парфюмите) обикновено да се изписват с една дума, за да се запази тайната на производството им, най-често като fragrance, parfum или aromat.

Въпреки добрите си намерения номенклатурата INCI налага и своите ограничения, които имат значение главно за потребителите: не е ясно точното количество на дадените съставки, техния произход (могат да бъдат прикрити и някои генно модифицирани компоненти), както и начина им на производство. Производителят може дори да поиска да бъде скрита някоя от основните съставки заради „производствена тайна”. Много от вредните синтетичните елементи се прикриват зад думата „аромати”, като в един козметичен продукт те могат да бъдат и повече от 100 без това да е отразено на етикета.

В Европа, сигурността на козметичните продукти и техните съставки се следи от Научния комитет за безопасност на потребителите към Европейската Комисия или SCCS (Scientific Committee for Consumer Safety), който дава становища за РИСКОВЕТЕ ЗА ЗДРАВЕТО (химически, биологични, механични и други физични рискове)  И БЕЗОПАСНОСТТА НА НЕХРАНИТЕЛНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПРОДУКТИ (козметични продукти и техните съставки, играчки, текстил, облекло, лична хигиена, домакински продукти) И УСЛУГИ (татуиране, изкуствено слънце, дъбене и др.). Неговите специалисти непрекъснато следят новите достижения в науката и преценяват съответствията им със съществуващата номенклатура в козметиката. Освен това е въведена така наречената система „козметобдителност” за бързо съпоставяне на съществуващата информация към евентуалните неблагоприятни последици от използването на козметични продукти. Ето защо сред правилата е и задължението на производителите да поставят името и адреса си наред с пълния списък на съставките използвани в козметичните продукти.

Предизвиква алергии и астма, рак и уврежда ДНК, много лесно преминава през кожата, вкл. кожата на главата, която по време на боядисването е съвсем беззащитна, докато ръцете са обезопасени с ръкавици за еднократна употреба; 2,5-Toluylendiamin (TDA) – използван дори по-често от PDA, силно токсичен, при лабораторни изследвания над животни е придизвикал негативна промяна в ДНК и размножителната им способност, позволено съдържание в боите за коса – до 10%; RESORCIN ИЛИ RESORCINOL е съставка, чието редовно използване чрез бои и оцветяващи продукти предизвиква алергии, а при изследване на кръвта – промяна на ДНК, позволена концентрация – до 5 %.

НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНА Е И УПОТРЕБАТА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ UV ФИЛТРИ И ДРУГИТЕ СИНТЕТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ, КОИТО ВСЪЩНОСТ ПРЕДИЗВИКВАТ РАК НА КОЖАТА, АЛЕРГИЗИРАТ Я КАТО ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАЧЕРВЯВАНЕ, ОБРИВИ И ДОРИ МЕХУРИ. НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА СА С ПСЕВДО ХОРМОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, НАПР. 4-METHYLBENZYLIDENCAMPHOR (4MBC), 3-BENZYLIDENCAMPHOR (3 BC), OCTYL-METHOXYCINNAMATE (OCM), BENZOPHENONE-3 (OXYBENZON), HOMOSALATE (HOMOMENTHYLSALICYLAT – HMS), OCTYL-DIMETHYL-PARA-AMINO-BENZOIC-ACID (OD-PABA).

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ЕМУЛГАТОРИТЕ В НЕЯ

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ВРЕДНИТЕ ВЕЩЕСТВА В НЕЯ

В масовата козметика се съдържат и редица други синтетични полимери, т.е. пластмаси, които не са силикони, но имат същите характеристики. Използват се главно като емулгатори, пенители и разтворители, правят продуктите „кадифени”. Сред тях си струва да се отбележат така наречените _ЕТОКСИЛИРАНИ СЪЕДИНЕНИЯ_, получавани чрез сложни химични процеси с голяма токсичност за хората и планетата. Най-ярки представители:

ПОЛИЕТИЛЕН ГЛИКОЛ (PEG), ПОЛИПРОПИЛЕН ГЛИКОЛ (PPG) И ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ – ПЕТРОЛНИ ДЕРИВАТИ, ИЗПОЛЗВАНИ КАТО ПЕНООБРАЗУВАЩИ АГЕНТИ, РАЗТВОРИТЕЛИ, ОМЕКОТИТЕЛИ, СГЪСТИТЕЛИ И ОВЛАЖНИТЕЛИ В КОЗМЕТИЧНИ (шампоани, дезодоранти, кремове, фон дьо тен, пасти за зъби, сапуни, стилизанти за коса) И ЛЕКАРСТВЕНИ ПРЕПАРАТИ (СРЕЩУ ЗАПЕК ПРИ ДЕЦАТА, В ИЗКУСТВЕНИТЕ СЪЛЗИ). Най-широко приложение намират в промишлеността като „антифриз” за колите и слънчевите системи, за почистване на различни машини и машинни части. Но там всички знаят за неговото вредно действие върху кожата и работят с повишено внимание и с ръкавици. Макар и в значително по-пречистен вариант, използвани в козметичните продукти директно върху човек те предизвикват _алергии, изсушават кожата,_ _увеличават нейната пропускливост_ и така дават възможност на повече токсини, които иначе не биха били допуснати, да влязат в организма. Изследвания в САЩ върху животни показват, че продължително третиране с пропилен гликол води до мозъчни, чернодробни и бъбречни аномалии.

НАТРИЕВ ЛАУРИЛ СУЛФАТ (Sodium Lauryl Sulfate) - SLS и НАТРИЕВ ЛАУРЕТ СУЛФАТ (Sodium Laureth Sulfate) - SLES, синтетични повърхностно активни вещества използвани най-често като _ПЕНИТЕЛИ_ в миещи препарати, в 80% от шампоаните, сапуни, душ гелове, пяна за вани, пасти за зъби, продукти почистващи лицето, съдовете и дома. Още през 1983 г. в издание на Американския колеж по токсикология (American College of Toxicology) се сигнализира, че дори и най-малките концентрации на SLS като 0,5% могат да провокират раздразнение, а 10-30% съдържание води до силни възпаления и разраняване на кожата Доказано е, че имат силно алергизиращо въздействие върху скалпа, _дестабилизират pH на кожата за около 5 часа_, предизвикват косопад, причиняват възпаления и сухота на кожата на тялото и лицето, набръчкват силно кожата на ръцете при честа употреба на препарати за съдове, _необратимо увреждат детското зрение_, предизвикват интоксикация на черния дроб, ксеноестрогени са и разстройват трайно хормоналната система. Канцерогенни. Особено опасно е използването им в пастите за зъби, тъй като чрез директното поглъщане и чрез слюнчените жлези много бързо навлизат в кръвообръщението. Причиняват появата на афти в устата и блокират нормалната реминерализация на зъбния емайл.

Когато четете етикетите, избирайте продукти, в които съдържанието им не е повече от 1%. Други наименования:

Empicol ESB 70

Ifrapon LOS

Steol-130, 230, 270, 330, 370 or 460

Stepanol

Alkyl Ether Sulfate

Sodium POE(2) Lauryl Ether Sulfate

Sodium Diethylene glycol Lauryl Ether Sulfate

Sodium Lauryl Ether Sulfate

В допълнение SLS и SLES, както и PEG съдържащите продукти може да са „замърсени” със значителни количества _ДИОКСАН _(1,4-dioxane), който Международният институт за изследване на рака класифицира като „потенциално канцерогенен”. Макар че не се използва като самостоятелна съставка, се появява като страничен продукт по време на производствените процеси на пенообразуващи агенти, емулгатори и разтворители завършващи на „...oxynol”, „…cetearet” „…oleth” или PEG. Американският сайт SAFECOSMETICS твърди, че в 97% от стилизантите за коса и 57% от бебешките сапуни в САЩ го съдържат (по независими лабораторни тестове от 2007 г.) и не се отбелязва на етикета. Опасен и за околната среда, тъй като не се разгражда лесно и бързо. Може да бъде елиминиран при производството, но изисква допълнителни разходи.

БУТИЛХИДРОКСИТОЛУЕН (Butylated Hydroxytoluene) – BHT и БУТИЛХИДРОКСИАНИЗОЛ (Butylated Hydroxyanisole) - BHA - широко използвани синтетични мастноразтворими антиоксиданти, предпазват мазнините от окисление и затова освен в козметичната и фармацевтичната индустрия намират голямо приложение и в хранителната промишленост като Е321 и 320. Държат се като синтетичен аналог на витамин Е. Смята се, че предизвикват _алергични реакции и контактни дерматити, хиперактивност при децата._ Международният център за изследване на рака ги класифицира като „потенциално канцерогенни” за човека, а Европейската комисия по ендокринните смущения след задълбочен анализ на проучените доказателства ги нарежда в първа категория като „_приоритетни вещества нарушаващи хормоналната функция”_. Изследвания върху мишки и плъхове показват силно токсично въздействие на високи дози BHT, изразяващо се в нарушаване функциите на черния дроб, щитовидната жлеза, бъбреците, белите дробове и кръвосъсирването. Някои данни насочват към извода, че дълго излагане на тези вещества води до естрогено имитираща дейност, с което се засягат репродуктивните способности както при жените, така и при мъжете. Натрупванията се осъществяват както чрез козметичните продукти, така и чрез приемането им в храните. Замяната на ВНТ все по-често с по-неизследвания ВНА не променя съществено вредата.

Съгласно Конвенцията за защита на морската среда на североизточната част на Атлантическия океан BHA е посочен като химическа субстанция с „потенциална заплаха от биоакумулация” поради неговата токсичност за водните организми. В допълнение, в рамките на Програмата за околната среда на ООН се приема, че биоакумулиращия се потенциал на BHT е „среден към висок сред водните видове” (макар официално да се приема като безопасен за хората).

ЕТАНОЛАМИДИ – MEA (Monoethanolamine), DEA(Diethanolomine), TEA(Triethanolomine), MIPA(Monoisopropanolamide). Ползват се за _регулиране на рH на смесите_ (неутрализират киселинността на другите съставки), като емулгатори и пенители. Срещат се главно в шампоаните, сапуните и почистващи грима средства. Предизвикват разнородни алергични реакции, сърбежи по кожата и очите, сухота на кожата и косата. Могат да бъдат токсични при продължителна употреба, както и след излагане на въздух на съдържащия ги продукт за красота (освобождават се нитрити). Международният център за изследване на рака ги класифицира като „вероятно канцерогенни”. Лабораторни изследвания показват, че продължителното им използване може да доведе до _ракови образувания в черния дроб, тумори в щитовидната жлеза и по кожата._

Агенцията за защита на околната среда на Дания ги класифицира като „опасни за околната среда” поради токсичния им ефект върху водните организми и потенциалната заплаха от биоакумулация. Ограничения за употреба налагат все повече страни в Европа.

СИНТЕТИЧНИ ОЦВЕТИТЕЛИ – обозначават се като FD&C или D&C последвани от цвят. Проблемът с оцветителите и вредните съставки в боите за коса, оцветяващи шампоани и др. подобни е огромен. Проучвания показват, че в тях се съдържат ракообразуващи вещества. Изследване на Университета в Ню Йорк посочва, че при хора използващи поне веднъж месечно боя съдържаща оксиданти (познава се по това, че се състои от два компонента, които едва след смесването им боядисват косата), се повишава рискът от развитие на _рак на пикочния мехур_. Редовното боядисване в продължение на 15 години увеличава този риск 3 пъти, а при заетите с тази дейност фризьори – 5 пъти. В тази група най-често срещаните наименования са: Phenyllendiamin (PDA) – подозиран, че предизвиква алергии и астма, рак и уврежда ДНК, много лесно преминава през кожата, вкл. кожата на главата, която по време на боядисването е съвсем беззащитна, докато ръцете са обезопасени с ръкавици за еднократна употреба; 2,5-Toluylendiamin (TDA) – използван дори по-често от PDA, силно токсичен, при лабораторни изследвания над животни е придизвикал негативна промяна в ДНК и размножителната им способност, позволено съдържание в боите за коса – до 10%; RESORCIN ИЛИ RESORCINOL е съставка, чието редовно използване чрез бои и оцветяващи продукти предизвиква алергии, а при изследване на кръвта – промяна на ДНК, позволена концентрация – до 5 %.

НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНА Е И УПОТРЕБАТА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ UV ФИЛТРИ И ДРУГИТЕ СИНТЕТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ, КОИТО ВСЪЩНОСТ ПРЕДИЗВИКВАТ РАК НА КОЖАТА, АЛЕРГИЗИРАТ Я КАТО ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАЧЕРВЯВАНЕ, ОБРИВИ И ДОРИ МЕХУРИ. НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА СА С ПСЕВДО ХОРМОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, НАПР. 4-METHYLBENZYLIDENCAMPHOR (4MBC), 3-BENZYLIDENCAMPHOR (3 BC), OCTYL-METHOXYCINNAMATE (OCM), BENZOPHENONE-3 (OXYBENZON), HOMOSALATE (HOMOMENTHYLSALICYLAT – HMS), OCTYL-DIMETHYL-PARA-AMINO-BENZOIC-ACID (OD-PABA).

ЗА КОЗМЕТИКАТА И СИНТЕТИЧНИТЕ СЪСТАВКИ В НЕЯ

След прабените, фталатите и формалдехидите, следва един неголям списък със синтетични съставки, които е добре да се избягват, защото една част от химикалите са токсични сами по себе си, а други – в използваните комбинации:

ОРГАНИЧНИТЕ ХЛОРНИ СЪЕДИНЕНИЯ съществуват в природата, но в козметичните продукти се използват техни синтетични заместители. Използват се заради мощното им антибактериално въздействие, но предизвикват _СИЛНИ АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ, КАКТО И ОТКЛОНЕНИЯ В ХОРМОНАЛНИЯ БАЛАНС НА ЧОВЕКА. Това накара Научната комисия на Европейската общност да въведе ограничения в използването им.

_ТРИКЛОЗАН__ (TRICLOSAN)_ e едно от най-често използваните в сапуните, дезодорантите, пастите за зъби, геловете за къпане, балсамите за тяло, кремовете и т.н. антибактериално и антигъбично средство със широк спектър на действие. 99 от 100 микроорганизми загиват при употребата му. Нарича се още (_5-ХЛОРО-2(2,4- ДИХЛОРОФЕНОКСИ) ФЕНОЛ_). Синтезиран е в Швейцария през 1965 г., а на пазара е от 1972 г. Доказано е вече, че нарушава функциите на стомашно-чревния тракт и унищожава вредните, но и полезните бактерии в него. Така организмът остава напълно беззащитен, нека не забравяме, че 80% от имунния отговор е в храносмилателния ни тракт. Предизвиква постепенно мутации като създава възможност за развитие на нови видове бактерии (например неповлияващи от се познатите лекарствени препарати нови щамове стафилококи, Е-коли, листерия и салмонела), познатите прави устойчиви към антибиотици, а след продължителна употреба и към самия триклозан. 

_ЧРЕЗ НЕПРЕКЪСНАТОТО МИЕНЕ НА ДОМОВЕТЕ, РЪЦЕТЕ И ТЕЛАТА НИ С АНТИБАКТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА!_ През 1994 г учените официално признаха, че човечеството има проблем със резистентността на микроорганизмите! Болести, които преди десетилетие се лекуваха с обикновен пеницилин, днес вече не се повлияват от много по-мощните антибиотици. Част от голямата вина носи и широко използваният триклозан. Открит е в урината на 75% от хората (изследвани са 2517 души на различни възрасти) използващи средства за лична хигиена твърди професор Стюарт Леви, директор на Центъра по адаптационна генетика и антибиотикорезистентност на Университета Тафтс. Оказва се, че триклозанът не се измива напълно с течащата вода и остава часове по тялото ни. Част от него преминава директно през кожата в организма, а част под въздействие на слънчевата светлина и хлора от водата се разлага до диоксини, доказано канцерогенни съединения, които също се всмукват през кожата. А деца с два пъти по-високи стойности на триклозан в урината, проявяват два пъти повече алергични реакции! При изследвания проведени в САЩ върху мишки се наблюдава намаление с 25% на сърдечната дейност и с 18% подвижността на лапите от една единствена доза триклозан.

Продължителното използване на шампоани с триклозан например води до появата на пърхут и до развитието на устойчиви гъбични инфекции. Чрез антибактериалните пасти за зъби пък навлиза директно в храносмилателната система, а реагирайки с хлора от водата значително усложнява ситуацията превръщайки се в хлороформ, едно от най-силните канцерогенни вещества. Учените алармираха, че триклозан е открит и в кърмата на майки, а използването на съдържащи го продукти от бременни жени влияе негативно на развитието на плода като затруднява постъплението на кислород към мозъка на детето. Освен това научни изследвания в САЩ от 2006 г. показват, че триклозанът БЛОКИРА МЕТАБОЛИЗМА НА ХОРМОНИТЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА И ПО ТОЗИ НАЧИН НАРУШАВА СЕРИОЗНО ХОРМОНАЛНИЯ БАЛАНС И ИМУННИЯ ОТГОВОР НА ОРГАНИЗМА. Но рекламните кампании за ползата от антибактериалните хигиенни средства става все по-мащабни. Списание „Клинични инфекциозни болести” през 2007 публикува статия, в която според едно изследване на антибактериалните сапуни те не са показали никакви по-големи ползи за здравето пред обикновените сапуни и миещи средства.

От 2010 година Европейската Комисия забрани употребата на триклозан в хранителни продукти и опаковъчни материали в непосредствен досег с храни. Допустима му норма в козметиката днес е до 0,3%, но се смята, че и тя влияе негативно върху нашия естествен имунитет.

_ТРИХЛОРКАРБАН__ (TRICLOCARBAN_), срещан и като _TCC_ (3,4,4'-trichlorocarbanilide) е „братовчед” на триклозана, подобно химично съединение използвано широко заради изразените си антибактериални и антигъбични свойства.

Този вид съединения се използват освен като допълнение към козметика, като антибактериален агент и в праховете за пране, еднократни кърпи за ръце и лице, като антисептици за рани, в препарати против мухъл и неприятни миризми и в редица други "антибактериални" домакински продукти: торби за боклук, играчки, спално бельо, дюшеци, дрехи, мебели, платове и бои. Те имат и медицински приложения.

Хлорните съединения имат вредно влияние не само върху човешкия организъм , но и върху околната среда. Открити са в риби, населяващи водоеми и реки, в които се изливат отпадъчни води, в значителни концентрации в делфини близо до Южна Каролина и Флорида, САЩ. Европейският съюз ги класифицира като „много токсични за водните организми, които могат да причинят дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда”. Замърсяването на околната среда е не само заплаха за животинските видове, но допълнително допринася за повишаване нивата на бактериална резистентност на планетата.

Съществува още една голяма, пребогата група добавки, евтини синтетични заместители на природните съставки:

МИНЕРАЛНИ МАСЛА И ВОСЪЦИ – хидровъглероди на петролна основа. Извличат се от остатъците след дестилация на нефта, например за бензин или от въглища. Наричат се "минерални масла" или "минерални восъци", в съответствие с тяхната течна или твърда форма. Произвеждат се главно за машиностроенето и автомобилната индустрия като смазочни масла. Не съществуват в природата, но в 80 % от козметичните продукти _ЗАМЕСТВАТ КАЧЕСТВЕНИТЕ ЕСТЕСТВЕНИ РАСТИТЕЛНИ МАСЛА И ЖИВОТИНСКИ МАЗНИНИ._ Суровините, които се използват за производството им _НЕ СА ВЪЗОБНОВЯЕМИ, А ПРОЦЕСИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПРИЧИНЯВАТ ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ _в резултат на поредицата химични обработки със силно токсични за хората и околната среда реагенти. Лесно се обработват и складират, евтини са, но са чужди на човешкия организъм. Той не може да ги преработи и изхвърли, тъй като не може да ги разгради. И остават там, затруднявайки силно дейността на органите. Изследвания над животни показват, че минералните масла остават „складирани” преди всичко в стомаха, черния дроб, бъбреците и лимфните възли. През 1995 г. Световната здравна организация дава на някои вещества с петролохимичен произход много ниски ADI (Acceptable Daily Intake) стойности, т.е. допустим безопасен за здравето дневен прием – не повече от 0,01 милиграма на килограм от теглото. Или иначе казано с няколко начервявания на устните дневно вече се прекрачва тази мярка. 

Най-използваните са: PARAFFINUM LIQUIDIUM - течен ПАРАФИН, най-лесната и най-евтина химична субстанция използвана в козметиката и _ВАЗЕЛИН_ или PETROLATUM. Те с нищо _не подхранват кожата, а запушват порите като създават маслен филм върху нея _и осигуряват фалшиво усещане за хидратирана и гладка повърхност. Все едно сте залепили парче пластмаса върху лицето – ще стане ли кожата ви по-свежа и здрава! По този начин се блокира нейното дишане, както естествените й очистителни и защитни функции. Дори се „пристрастява” към този вид масла и прекратява производството на собствени липиди, изчезва нейната свежест, тя се изсушава все повече и се състарява по-бързо. Започва да образува активно комедони. Според директивите на ЕС за вредните вещества на етикетите на всички продукти трябва да бъде отбелязано съдържащото се количество парафин, ако то е повече от 10%.

ЕТО НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ:

•  PARAFFIN
•  PETROLATUM
•  SYNTHETIC WAX
•  CERA MICROCRISTALLINA
•  ISODODECANE
•  ISOHEXADECANE
•  OZOKERITE
•  CERESIN
•  POLYISOBUTENE
•  HYDROGENATED POLYISOBUTENE

 Обикновено производителите твърдят, че използваните от тях минерални масла са изключително пречистени, но това не ги прави по-полезни, още по-малко – безвредни. Те нарушават естествената хидратация и дишането на кожата, а блокираните под минералния слой вредни микроорганизми се „защитават” като предизвикват възпаления, раздразнения и т.н.

   

СИЛИКОНИТЕ ИЛИ СИЛИКОНОВИТЕ ДОБАВКИ са изцяло синтетични химикали, получени от неорганични съединения на силиция, от пясък. Или иначе казано друг вид пластмаса. За козметиката са открити през 1950 г. като заместители на естествените восъци и масла. Те са „звездните” добавки на скъпи и масови козметични продукти, защото _ПОДОБРЯВАТ ТЕКСТУРАТА_ на шампоаните, балсами и всякакви продукти за коса, на кремовете, гримовете и червилата, правят ги по-плътни, по-меки и нежни, по-еластични, т.е. въздействат върху усещането за продукта. Според рекламните внушения придават на кожата „копринено докосване”, „кадифена гладкост” и „матиращ завършек”, а на косата „блясък и обем”, гарантират „лесното разресване” и „предпазване от влага”, веднага!

Към организма ни са абсолютно неутрални, инертни като пясъка, те не влизат в реакция с клетките на кожата или люспите на косъма. Но са _БИОНЕРАЗПОЗНАВАЕМИ_, запушват порите по тялото и главата, образуват тънък филм по дължината на косата. Така нарушават естествените функции, предизвикват алергични реакции и раздразнения на кожата. В действителност при ежедневната им употреба спират хидратацията на кожата, нарушават естествената й гладкост и тя иска все повече и повече точно от този крем, за да се чувства поне за момента добре. Използването на повече от един козметичен продукт със силикони (например почистващо мляко, хидратиращ крем и фон дьо тен) предизвиква пренатрупване и се усеща като неприятни белещи се люспи или малки силиконови топчета, които пръстите напипват по кожата и често са причина за започване на гримирането отново. А от продължителната употреба на силикони чрез шампоаните, балсамите и маските за коса, космите стават по-чупливи и изтощени, обемът изчезва, омазняването се увеличава и нараства необходимостта от по-често миене, по-големи количества хидратиращи маски и т.н. повече покупки! Но натрупаните по косата и скалпа силикони ги „задушават”, те спират всички подхранващи вещества (например къна или маски от растителни масла след шампоан със силикон), унищожават всички други грижи. И попадаме в омагьосания кръг ... Изходът? Спрете продукти съдържащи силиконови добавки. Разпознават се лесно, наименованията им _ЗАВЪРШВАТ НА „– CONE” ИЛИ „ – SILOXANE”._ Ето и най-използваните:

•  DIMETHICONE
• DIMETHICONOL
•  CYCLOMETHICONE
•  CYCLOPENTASILOXANE
•  CYCLOHEXASILOXANE
•  TRIMETHICONE
•  POLYQUATERNIUM-80
•  CETYL DIMETHICONE COPOLYOL
•  PHENYL TRIMETHICONE
•  STEARYL DIMETHICONE

Диметиконът често се изписва с наименование Polydimethylsiloxane (PDMS).

Силиконите, както и много други синтетични химикали не подлежат на биоразграждане, някои видове - до 400 години. Те не само замърсяват околната среда, но са и реална заплаха за бъдещето на планетата и нейното екологично равновесие.

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ФТАЛАТИТЕ В НЕЯ

ФТАЛАТИТЕ са третата голяма група вещества, около употребата на които се водят ожесточени спорове. Тези химични съединения са естери и соли на фталатната киселина, безцветни, почти без мирис течности неразтворими във вода. Използват се главно като „пластификатори”, т.е. подобряват свойствата на смесите към които се добавят, като ги правят по-еластични и по-гъвкави, омекотяват тяхното действие, предпазват ги от чупене при удар или студ и удължават срока на тяхното използване. Лесно се отделят и разпространяват във въздуха, излъчвани главно от пластмасите (40% до 70% от ПВЦ продуктите са фталати). 

Козметиката е втората област , в която фталатите намират широко приложение, тъй като са „добър консервант” и улесняват проникването на козметичната смес в кожата и тялото, а лаковете за нокти правят по-гладки и по-издържливи на удар. Използват се вече повече от 50 години и годишното им производство надхвърля 3 милиона тона, като около 90% от тях отиват за производството на ПВЦ изделия: покривки за маса, пердета за баня, играчки, облицовъчни материали, фолиа, ВиК тръби, обувки, текстилни влакна, ръкавици, медицински консумативи (спринцовки, катетри, системи, банки за кръв, капсули и др.), секс играчки и предпазни средства. Тази пластмаса се разпознава по своя №3.

Най-разпространени са диетилфталат(DEP) и диметилфталат(DMP). Използват се за разтваряне на ароматизаторите, за омекотяване на синтетични нишки и козметични смеси, в парфюмите, в продуктите за коса и лаковете за нокти, в слънчезащитните средства и репелентите. 

_БЛОКИРАТ МЪЖКИТЕ ПОЛОВИ ХОРМОНИ_, особено вредни са за бременни с дете от мъжки пол. _ПРЕДИЗВИКВАТ СТЕРИЛИТЕТ И ЗАГУБА НА ПОТЕНТНОСТТА_. Учените вече алармираха, че между 1939 и 1990 г. гъстотата на мъжката сперма е намаляла с 50%, а изследвания проведени в Англия между 1972 и 1997 г. показват двойно увеличение на рака на тестисите. Френски учени под ръководството на професор Рене Абер от Университета Париж-Дидро Париж 7 изследват влиянието на фталатите от гъвкавите пластмаси върху репродуктивния потенциал на мъжката част на човешкия род. Заедно с професор Виржини Руйе-Фабр експериментално доказват, че използването на MEHP (Mono Ethylhexyl-phtalate) активен метаболит на DEHP (Di Ethylhexyl-phtalate), един от най-използваните фталати предизвиква за 3 дни унищожението на 40 % от зародишните клетки и са абсолютно вредни за репродуктивната система на мъжете. В индустриално развитите страни мъжете произвеждат 2 пъти по-малко сперма от своите дядовци на същата възраст, увеличават се трайно малформациите на мъжките полови органи. Изследвания проведени върху животни доказват, че фталатите са _РАКООБРАЗУВАЩИ И СИЛНО ТОКСИЧНИ, ПОРАЗЯВАТ СТОМАХА, ЧЕРНИЯ ДРОБ, ОЧИТЕ И БЪБРЕЦИТЕ._ Разтварят се от слюнката, затова напр. използването им за производството на играчки, които децата често слагат в уста е особено опасно. Учените са обезпокоени от все по-ранното полово съзряване на децата. Изследвана група момиченца имали контакт с по-големи количества фталати в Пуерто Рико например развиват бюст още на 8 годишна възраст и много рано получават първата си менструация.

Обикновено диетилфталатът (DEP) не се изписва на етикетите, тъй като няма такова изискване, а диметилфталатът (DMP) е активна съставка в средствата против комари и всички араматизиращи смеси. Прикриването на тяхното наличие често се обяснява с производствената тайна при създаването на парфюмите. Опасността от навлизането на фталати идва и от факта, че те се предават чрез майчиното мляко. Учените смятат, че проблемите започват още от вътреутробното развитие на плода в резултат на метаболизираните през периода на бременността и преди това ежедневно приемани по-големи дози вредни вещества. Всъщност фталатите се изхвърлят от организма за около 12 часа и не се натрупват, но количеството им е толкова голямо, че непрекъснато циркулират в кръвта, урината, кърмата, околоплодните води и пъпната връв. При изследване направено от Центъра за контрол на заболяванията (Centers for Disease Control) на 2540 американци е установено, че всички 100% са имали фталатни метаболити в урината си, което показва, че човечеството непрекъснато е изложено на въздействието на фталатите.

Фталатите навлизат в човешкия организъм по 4 начина: чрез вдишване, поглъщане, през кожата или интравенозно. Най-опасно е тяхното поглъщане (например чрез храни държани дълго време в пластмасови опаковки или слагането в уста на играчки), тъй като в организма попадат в силно концентриран вид. Изследователи изчисляват, че по този начин приемаме средно 0,25 мг на ден, а определената от ЕО съвкупна „поносима доза” е 0,037 мг / кг телесно тегло / ден. Интравенозно вкарване на фталати в организма става при по-дълга хоспитализация, чрез пластмасовите медицински изделия за еднократна употреба. Опасността при тях е от директното преминаване в кръвния поток и бързото въздействие върху хормоналния баланс. Чрез козметиката фталатите също бързо се включват в кръвотока (за около 30 минути), а чрез вдишване на козметични аерозоли (парфюми, дезодоранти, ароматизатори за помещения и дрехи и други подобни) значително увеличаваме общото им количество в организма.

Колко замърсена е нашата околна среда показва изследване на Ален Льоноар, един от най-добрите специалисти по мравките от Института за изследване биологията на насекомите в град Тур, Франция. В мравки подбирани на случаен принцип от различни страни (Франция, Унгария, Испания, Гърция, Египет, Буркина Фасо, Гвиана) и държани в затворени стъклени съдове са намерени фталати в различни концентрации, което се обяснява с огромното „пластмасово” замърсяване на планетата, включително и на въздуха.

Директива 2005/84/ЕО на Европейския съюз забрани използването на 3 субстанции от тази група като особено опасни за използване в детските играчки, и детската козметика за деца под 3 годишна възраст – DEHP (с най-висок токсичен потенциал), DBР, BBР. Забраната бе разширена върху всички бебешки артикули в Европа. А произведените преди това играчки предавани от дете на дете в семейството? А фталатите, които непрекъснато се отделят от обзаведените с пластмасови прозорци, подове, стени, мебели, тръби, кабели и съдове домове?

Ето и списък на най-използваните фталати:

DEHP di Ethylhexyl phtalate в парфюми, пердета за баня, опаковки за храни, банки за кръв, катетри

DINP di-isononyle phtalate в детски играчки, непромукаеми дрехи, ръкавици, хранителни опаковки

DIDP di-isodécyle phtalate в медицински изделия за еднократна употреба

BBP benzylbutyle phtalate в парфюми, дрехи, автомобилни аксесоари, лепила и лакове

DBP dibutyle phtalate в парфюми, дезодоранти, фиксатори за коса, лакове за нокти, средства срещу насекоми

DEP diéthyle phtalate в парфюми, дезодоранти, козметични продукти за коса и тяло, сапуни

DMP diméthyle phtalate в дезодоранти

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ПАРАБЕНИТЕ В НЕЯ

ПАРАБЕНИТЕ са клас химични съединения без цвят, вкус, аромат, които лесно се смесват и поради своите антибактериални и антигъбични свойства удължават живота на козметичните продукти: червила, кремове, дезодоранти, пасти за зъби, лубриканти, гелове... и бързо стават най-използваните консерванти в масовата козметика. Използват се още и в хранителните продукти, както и в много медикаменти. Обозначават се с Е 214 до 219. Те са естери на пара-хидробензоената киселина (PARAoxyBENzoat) и най-често срещаните са:

МЕТИЛПАРАБЕН (Е218)

ЕТИЛПАРАБЕН (Е214)

ПРОПИЛПАРАБЕН (Е216)

БУТИЛПАРАБЕН

Обикновено се използват повече от един вид парабен, често в комбинация с друг синтетичен консервант. Това осигурява на производителите защита срещу широк спектър микроорганизми. Добиват се от нефтопродукти. Срещат се и в природата в някои растения (къпини, касис, ягоди, ечемик, ванилия, моркови, лук и др.), в хранителни продукти добити от растения (сок от грозде, винен оцет) и някои сирена. Намират се и в някои продукти произвеждани от пчелите (прополис, пчелен клей). В човешкото тяло добити по естествен път от природните продукти играят ролята на прекурсор на коензим Q 10. Но в минимални количества, които се метаболизират в човешкия организъм и това не ги прави „естрогеноимитиращи”. Синтетичните са с по-висока ефективност като консерванти и с много ниска цена, заобикалят метаболитните процеси и влизат в кръвния поток и органите непокътнати. Различни източници определят този вид синтетични парабени вече като “високо токсични” поради многобройните алергични реакции и кожни обриви, които предизвикват. Все по-тревожно напоследък е предположението, че парабените са ксеноестрогени, т.е. те имитират действието на хормона естроген в човешкия организъм. Ксеноестрогените нарушават дейността на ендокринната система и хормоналното равновесие в организма. С тяхното наличие се обяснява нарасналият риск от рак на гърдата при жените, а вече и при мъжете, намаляването на тестостерона при мъжете, както и увеличаващия се риск от рак на тестисите и простата, от безплодие и при жените, и при мъжете, от все по-ранното полово съзряване на децата. Първото „взривяващо” съобщение прави през 2004 г. английската биоложка Филипа Дарбър, която обявява, че при изследване в Англия от 20 тумора на гърдата в 18 са открити парабени. Нещо повече – при 60 % от пациентките ракът се е развил близо до подмишницата, зоната третирана с дезодоранти, кремове за стягане на бюста и други продукти за лична хигиена. Друго изследване от 2004г. в Нортуест Юнивърсити също свързва диагнозата рак на гърдата в по-ранна възраст с по-честата употреба на дезодоранти против изпотяване и средствата за обезкосмяването под мишниците. "Лично аз смятам, че има голяма връзка между хигиенните навици в зоната под мишниците и рака на гърдата," казва имунологът д-р Крис Макграт, автор на изследване за рака на гърдата. Д-р Дарбър съобщава още нещо изключително важно: парабените се натрупват в човешкия организъм. Това има значение особено за жените, които според направени в САЩ изследвания употребяват средно 12 козметични продукта на ден съдържащи 168 съставки, мъжете – 6 продукта и 85 съставки, а децата – 4 продукта с 61 съставки.

През март 2011 г. Дания направи още по-решителна крачка и информира Европейската комисия за решението си да забрани бутил и пропилпарабените в продуктите за деца до тригодишна възраст. Решението е взето след местно изследване на продуктите за малки деца проведено от Датската агенция за защита на околната среда в периода юли 2008 - септември 2009 г. Проверявано е въздействието върху двегодишни деца на 12 групи продукти с определени видове парабени, които при опити с животни преди това показали, че има влияние върху ендокринната система. Сред тях са пропилпарабен, бутилпарабен и изобутилпарабен. Резултатите показали, че поетите количества пропилпарабен и бутилпарабен могат да доведат до промени в ендокринната система на децата. Главната опасност идвала от козметични продукти като омазняващи кожата кремове, хидратиращи кремове и лосиони, слънцезащитни препарати. На запитване на Европейската комисия Научният комитет за безопасност на потребителите отговаря, че етил и метилпарабените са безопасни при сегашните им концентрации, но бутил и пропилпарабените са безопасни при намалена концентрация до 0,19%, независимо дали се използват самостоятелно или в комбинация.

Споровете и съмненията около опасностите от използването на парабените като консерванти продължават. Все повече стават и изследванията в тази насока, които за съжаление потвърждават много от изказаните опасения. Ето защо в страните от ЕС бяха наложени редица ограничителни мерки в използването на парабените като консерванти при производството на козметични средства. Максималната разрешена концентрация на парабените днес е 0,4%, когато се използват индивидуално и 0,8% при комбинация на няколко от тях (за сравнение в САЩ през 1984 г. е било разрешено до 25%). Във Франция взеха решение да спрат употребата на парабени след 2015 г. Фирмата „Джонсън и Джонсън” също даде подобна заявка за всички свои продукти. Безопасността на козметиката създаде редица нови тенденции и постави нови предизвикателства пред учените. Но макар все по-често да виждаме надписи „БЕЗ ПАРАБЕНИ” е необходимо внимателно да изчитаме съдържанието на продукта още в магазина. Споровете около горните твърдения се водят остро и не винаги почтено. Навярно са необходими още клинични опити с хора и още много изследвания, но по-добре „премерен риск днес, отколкото безкрайно съжаление утре”.

На http://leflacon.free.fr/parabens.php можете да откриете списък с голяма част от най-използваните в Европа козметични продукти, разделени в три части с конкретно указан брой на съставките: продукти съдържащи консерванти и парабени; продукти без парабени, но съдържащи други консерванти (някои от които също не са безобидни); продукти без консерванти.

На http://play.novatv.bg/play/285151/ можете да видите интервюто на д-р Филипа Дарбър с Гала, в предаването „На кафе” по Нова телевизия от 16.10.2012 г.

ЗА КОЗMЕТИКАТА И ФОРМАЛДЕХИДЪТ В НЕЯ

Кои продукти може да съдъражат формалдехид?

Формалдехидът може да се открие като съставка в лакове и втвърдители за нокти, лепила за изкуствени нокти и мигли, гелове за коса, продукти за лична хигиена, грим, както и в продукти за кератинова терапия за косата, дори в някои бебешки продукти, като шампоани, сапуни и гелове за баня.

ФОРМАЛДЕХИДИТЕ са първата субстанция консервант, която започва да се използва в козметиката. Като воден разтвор се нарича формалин. Чрез употребата на подобни консерванти се предотвратява развитието на микроби в козметичните продукти и удължава значително срока на годност за съхранение и употреба. Практиката обаче скоро доказва, че той е много силен алерген, предизвиква дразнене на лигавиците, усещане за парене в гърлото и затруднено дишане, главоболие и раздразнения на очите, състарява кожата и предизвиква дерматити, а от „ вероятно канцерогенен” през 2004 г. Международната агенция за изследване на рака към СЗО вече го постави в трета група по канцерогенност като „действително ракообразуващ фактор”. Най-често се използват негови съединения, които освобождават формалдехид продължително време, например смоли в лаковете за нокти, в състава на които има формалдехид. Често те предизвикат обриви по лицето, шията или друго място, което неволно сме докоснали с лакирания нокът.

Най-често срещаните по етикетите форми на формалдехид са:

Formaldehyde

Formalin

Methylene glycol

DMDM hydantoin

Diazolidinyl urea

Imidazolidinyl urea

Methenamine

Quaternium-15

Sodium hydroxymethylglycinate

Bronopol, 2-Bromo-2-Nitropropane-1,3-Diol

Този тип консерванти попива чудесно през кожата и навлиза лесно в организма. Поради доказаните вредни въздействия в много страни вече е забранен за употреба в чист вид, а в Швеция и Япония е изцяло забранена употребата им в козметични продукти. Законовите разпоредби в ЕС допускат употребата им в определени концентрации:

в лак за нокти – до 5 %;

като консервант – 0,2 % от крайния продукт;

в средствата за хигиена на устата - 0,1 %.

Ако концентрацията на формалдехид в крайния продукт надвишава 0,05%, то това трябва да бъде указано на етикета задължително като „съдържа формалдехид”.

Най-често се използва в препарати за дезинфекция, ароматизатори за въздух и мокети, бои за коса, дезодоранти, шампоани, лакове за нокти и лепила за тях, лепила за изкуствени мигли, текстилни бои, лепила и лакове за мебели, подови настилки. Но се среща и в храни за удължаване срока на годност, поради което през 2005 г в Индонезия и през 2007 г. във Виетнам се разразиха огромни скандали. Свръхчувствителност към химикала се развива с времето при редовно излагане дори на ниски концентрации.

Проучване във Финландия на жени, които работят в лаборатории най-малко 3 дни в седмицата показва значима корелация между броя на спонтанните аборти и продължителността на контакт с формалдехид. През 1994 г. в САЩ, е проведено изследване на повече от 8000 жени между 22 и 36 годишна възраст, работили в сферата на козметичните услуги (козметички, фризьорки и маникюристки). Изследването показало статистически значима зависимост между абортите и броя на часовете на ден прекарани в пряк контакт с козметични продукти съдържащи формалдехид, броя на процедурите върху косите на клиентите на седмица, използването на дезинфектанти на основата на формалдехиди и работата в салони за маникюр или отделни процедури от грижите за ноктите на клиентите. Изследването не намира значима корелация между репродуктивно здраве и ендокринните смущения на персонала на пълно работно време, който обаче не е зает пряко с грижите за косата или ноктите. В Китай също е проведено изследване, което показва нарушения на менструалния цикъл при 70% от жените изложени професионално на продължителен контакт с формалдехид, в сравнение с контролна група, където тези нарушения не са били повече от 17%.

Най-чувствителни към формалдехид се оказват очите. Дразнене предизвиква не само директен контакт с козметични продукти, но и с дрехи или изпарения от мебели. В Нова Зеландия са открити дрехи съдържащи повече от 900 пъти максимално допустимата граница на безопасност. В детски пижамки произведени в Китай е използван за стабилизиране на цветовете. Някои компании, като „Пума” например, вече декларираха забрана за използване на формалдехид в своите продукти. „Джонсън и Джонсън” обещаха до 2 години да изчистят съдържанието на козметичните си продукти за бебета и възрастни, от редица потенциално вредни химикали, сред които и от формалдехид.

Широкото използване на формалдехидни съединения в строителството, за направата на различни елементи: мокети, талашитени плоскости или други пресовани изделия от дърво, изолационни пяни, особено често използвани в мобилни къщи, фургони и туристически ремаркета, също оказва негативно влияние върху нашето здраве и особено при използването на такива продукти за обзавеждане на детски стаи. Многобройни изследвания показват, че вдишването дори в малки концентрации може да доведе до тежки астматични пристъпи и нарушения на белодробните функции. След земетресението в Сечуан, Китай през 2008 г., наводненията в Айова и урагана „Катрина” в САЩ, голям брой хора са били настанявани в ремаркета и фургони. Изследванията на въздуха в тях показали многократно завишени нива на формалдехид излъчван от гипсофазерни и талашитени плоскости. В резултат значително са били завишени нивата на алергичните, респираторните и кожни заболявания, както и на спонтанните аборти в тези общности.

От септември 2007 г. поради силните му канцерогенни свойства, с Директива за биоцидите (98/8/ЕО) Европейският съюз забрани използването на формалдехид като биоцид (буквално унищожение на живота) - активно вещество или смес съдържаща активни вещества във форма, готова за употреба, предназначени да унищожават, задържат, обезвреждат или предпазват от действието на вредни организми чрез химични или биологични методи (включително за балсамиране и препариране).

ПАРАБЕНИТЕ – ПОРЕДНАТА ОТРОВА В ЛЪСКАВА КУТИЙКА

Минаваме ежедневно или пазаруваме покрай козметичните щандове и магазинчета и освен нашумелите надписи – „био”, без изкуствени добавки”, „хипоалергенен” се появи още един – „без парабени”. Ако направим едно лично проучване в собствената си баня или тоалетка, ще се изумим – това, което ни убеждават, че за нас е полезно да го няма, всъщност е навсякъде – паста за зъби, разнородни кремове, балсами, шампоани – от детската, женската и мъжката козметика. Продукти за тяло, за коса, за лице, за нокти. Особено е плашещо присъствието им в бебешката и детска „маркова” козметика, което може да докара паника на всеки загрижен родител.

Идеята на маркетинга е, тези надписи да продават продукта на определена група потребители, които търсят точно това – възможно най- чистата и натурална козметика, която да причинява възможно най- малко вреди в краткосрочен план – дразнене и алергични реакции, но и в дългосрочен – рак, промяна на ДНК структурата и трайно увреждане на организма. 

Но тогава защо парабените хем са навсякъде в козметиката, че и не само в нея, хем някои учени алармират за канцерогенното им действие върху тялото, а най- новата тенденция в козметиката е те да се премахват и то едва ли не като манифест – на възможно най- видимото място на продукта?

Парабените най- просто казано са консерванти - естери на хидроксибензоена киселина. 

В тази група влизат метилпарабен (Methylparaben E218), етилпарабен (Ethylparaben E214), пропилпарабен (Propylparaben E216) и бутилпарабен (Butylparaben). Именно тези наименования можем да прочетем на опаковките, а в храната те влизат в многобройните редици на Е-тата. Те се добиват от петрола – както течния парафин (Paraffinum liquidum ), чието посевместно място в козметиката също е спорно и обект на критика. Парабените са без цвят, аромат, с подходяща консистенция, като за козметичен продукт. Тяхната себестойност е ниска и всичко това ги прави идеални в плановете на козметичните мастодонти за евтин за производство, масов за употреба и с дълъг срок на годност, продукт. Защото въздействието на парабените е точно такова – те спират ензимната активност на съставките на продукта и го правят на практика вечен – не замирисва, не променя консистенцията и цвета си. Така че на практика е пълно противоречие да видим в някой крем изброени естествени съставки – екстракт от невен, гроздови семки, лайка и какви ли още не, а редом до тях някой парабен. Наличието му гарантира неефективност на тази съставка, тя е един вид „умъртвена”. Разбира се, че ако искаме да затворим един козметичен продукт в кутийка, и предвиждаме той да престои на щанда повече от ден, не може да не добавим консервант. Но естествените консерванти, каквито могат да са риганът, розмаринът, семената от грейпфрут, мащерка, екстрактът от лавандулово масло, боровинки са скъпи и взискателни към останалите съставки. Което ги прави нерентабилни.

Но защо парабените са вредни и дали това е така наистина?

Първа бие камбаната молекулярният биолог Филипа Дарбре, през 2004 г. когато открива парабени в проби на рак на гърдата и прави предположението, че парабени, участващи е дезодоранти и део стикове могат да „мигрират” и да причиняват въпросния вид рак. Но твърдението и е прието на недоказуемо, защото никой досега не е извадил една конкретна причина за появата на който и да е вид рак. Факторите, които предизвикват тумори могат да са разновидни, противоречащи и си и слаби поотделно, но в някаква съвкупност или комбинация да отключат образуването на ракови клетки. Но семето на съмнението е посято.

Официално нито една организация не се обявява против употребата на парабени в козметиката и средствата за хигиена. Тяхната вреда остава не може да бъде на този етап категорично доказана. Количеството им е минимално и не би трябвало толкова да вреди по такъв злокобен начин. Друг довод, който се издига в тяхна защита е и краткотрайното им въздействие върху кожата – пастата за зъби, гелът за бръснене, демакиаторът – те са обречени да бъдат измити. Но както знаем, балсамът за тяло, кремовете за лице – те се нанасят точно, за да въздействат възможно най- дълго. А и на двата довода в тяхна защита може да се каже, че все още никой не знае какво се случва, ако сме дългогодишно подложени на въздействието им – ако 15 години използваме един и същ крем за лице, съдържащ някой вид парабен, колкото и да е минимално количеството.

Официалните организации и техните изявления обаче не могат да спрат изследванията, чиято мисия е да покажат колко отровна и зловредна може да е козметиката, която ежедневно ползваме. Те твърдят, че попаднали в тялото през кожата, която знаем е най- големият човешки орган и е както бариера, така и пропускателен пункт, парабените имат свойството да имитират естроген и да разстройват цялостния хормонален баланс. Оттам става опасно – нарушеният баланс би могъл да е причинител не само на рак, а на всякакви ендокринни заболявания. А особено ще се касае за половите хормони –активният прием на парабени може да доведе освен до рак, но и до проблеми в репродукцията, стерилитет. Някои учени стигат по- далеч – твърдят, че парабените навлизат и променят ДНК структурата на клетките, което е особено опасно за младия и неукрепнал организъм.

Какво можем да направим?

Доколко можем да се ограничим в ползването на опасна химия в козметиката, храната? Тези въпроси и всички разсъждения в тази посока могат да ни доведат до истинска параноя. Колкото и да ни се иска и да се стараем, не можем напълно да се изолираме от въздействието на химията в живота ни. И за най- обикновения или реномиран продукт – „био”, „еко”, с етикет „не съдържащ” ( консерванти, оцветители, подобрители, парабени ) не може да сме напълно сигурни, какво точно съдържа и как то ни се отразява. Това обаче не означава, че трябва да следим за състава на това което ядем, пием или слагаме по кожата си. Да спрем да търсим реномирани, не непременно „маркови” производители, притежаващи различни биосертификати, далеч от рекламите на популярната козметика. Можем да си правим ДОМАШНА КОЗМЕТИКА с чисти продукти, доколкото е възможно, и това никога няма да бъде остаряла или критикувана практика, жертва на мода или обект на отричане. Само много малка част от козметиката, която много хора намират за и без това излишна, не може да се приготви вкъщи и в домашни условия. И тя ще е без консерванти, оцветители, изкуствени добавки, без парабени.

Източник Hera.bg

Цвети Цанева

НАТУРАЛНА ЗАЩИТА СРЕЩУ ВРЕДИТЕЛИ

ДА СИ НАПРАВИМ ЕФИКСАНА ЗАЩИТА СРЕЩУ ВРЕДИТЕЛИ

Някои буболечки са полезни, но само докато не обсебят дома ни. Вредителите могат да бъдат голяма напаст у дома и навън, особено в големи количества и трябва да бъдат унищожавани своевременно. Тяхната приспособимост, съчетана с огромна скорост на размножаване дава на тези насекоми огромен потенциал за оцеляване. Ето защо премахването им трябва да се извършва с качествени препарати и те да се използват профилактично. Качествени не означава непременно високотоксични и химически.

Според изследвания обаче, някои от препаратите срещу  вредителите са опасни за здравето ни. Все по-често започва да навлиза употребата на екологично чисти био препарати и продукти, които са безвредни за нас и нашите деца. Така също можем и сами да си направим както козметика, така и почистващи препарати, и репеленти с достъпни, лесни средства от природата! Предлагаме ви няколко по-безопасни алтернативи, които дори ще ви спестят пари.

СРЕЩУ ХЛЕБАРКИ

1. Ефикасно средство срещу хлебарки е сместа от 2 части Боракс (бораксов прах) и 1 част захар. Тази пудра, наръсена във всички ъгли на стaите и около печката и хладилника, за 8-10 дни изчиства основно хлебарките. Ако се слага в дупки и пукнатини задължително се замазват с гипс.
Боракс се смята за най-безопаснот средство сред инсектицидите за хлебарки, мравки, бълхи и др., защото забавя техния метаболизъм. В медицината се използва за малки изгарания и порязвания, като антисептично средство.

2. Хлебарките не обичат силните миризми. Затова, ако се постави камфор в ъглите, където се разхождат - загиват.
3. Какъвто и продукт да се изпозва срещу хлебарките, най-важното правило е да се избягва повторното заразяване. Кухнята трябва да се подържа абсолютно чиста и храната да е добре опакована. В никакъв случай да не се оставят мръсни съдове в мивката /съдомиялната, защото хлебарките ще ги нападнат още същата нощ.

СРЕЩУ БЪЛХИ

1. В борбата срещу бълхите също можем да се доверим на силните природни миризми. Изпитано средство срещу бълхи е счукан камфор, разтворен в газ. С тази смес се мажат пукнатините на пода.

2. Така също пукнатините и ъглите у дома, могат да се намажат с гъста каша от пречистен тебешир и олио. Тебеширът (Creda alba) се използва в народната медицина. Когато е за лечебна и почистваща цел, той трябва де е пречистен, а не от този който се продава в книжарниците. Може да се закупи от аптеките.

3. А пудрата от счукан тамян, наръсена върху дюшеците и матраците, ги пропъжда от леглата.

4. Бълхите не обичат и розмарина. Ако направим билкова отвара от него, ще се избавим от хапещите паразити. За целта слагаме да кипнат във вода 2-3 стръка розмарин за около 10 минути. Сваляме от огъня, изчакваме да изстине и я пресипваме в шише с пулверизатор. С него напръскваме тапицираните мебели, възглавниците, дюшеците и дори домашните си любимци.

СРЕЩУ МОЛЦИ И ТЕКСТИЛНИ ВРЕДИТЕЛИ

1. Ефективно средство против молците са ореховите листа и листата от хмел. Много добри средства са изсушеният цвят на лавандула, ментата, камфоровите зърна, свежите портокалови и мандаринови кори. Молците не обичат миризмата на мушкато, здравец, листата на декоративната стайна коприва и дивите кестени. Ако решите да пробвате някое от последните предложения, то редовно заменяйте изсъхналите листа със свежи. Розмаринът също върши чудесна работа. Цялото растение в прясно или изсушено състояние притежава много добро инсектицидно действие, особено против молци. Поставяй го между дрехите.

2. И тук правилото в превенцията, е като при борбата с хлебарките- безупречна чистота. Молците обичат неизпраните и застояли дрехи. Надеждното средство против молците е и силното слънце, свежият въздух и честото почистване и пране на дрехите, и отстраняването на мазните и други петна по тях.

СРЕЩУ МРАВКИ. Предлагами ви няколко ефикасните и безопасни природни начини за справяне с малките досадници:

1. Разрежете един лимон наполовина. Изстискайте сока му по целия път на мравките. Поставете лимонови кори около местата, на които сте ги виждали. 
2. Поръсването със сол сигурно е най-разпространеният метод за борба с мравките. Поръсете около дупките, от които излизат и идват в дома ви, а също и по пътя им. 
3. Наръсете с босилек навсякъде, където сте виждали да се разхождат мравките. Миризмата на тази подправка ги отблъсква. Други миризми, които ще ги изпъдят, са канела, карамфил, оцет и прах за пране. Сменяйте подправките със свежи веднага щом миризмата им отслабне.

СРЕЩУ КОМАРИ

1. За да предпазите стаята от влизането на комари, освен мрежа на прозореца, може да използвате и доста растения, чийто аромат не е по вкуса на комарите. Такива са например босилекът, Цитронела (лимонената трева), мушкатото, невенът, папратът, розмаринът, декоративният тютюн и хризантемите. Поставете саксии с някои от посочените цветя на перваза, по балконите и близо до входната врата, за да може цветното ухание да прогони комарите.
2. Друг изпитан метод срещу комарите са благоуханните етерични масла. Подходящи за борбата с насекомите са маслото от бор, върбинка, здравец, карамфил, канела, лавандула, мента, розмарин, чаено дърво, цитронела. Достатъчно е да разпръснете аромата на някое от посочените етерични масла като преди това се уверите, че никой вкъщи не е алергичен към уханието.
3. Ако желаете да прогоните комарите от стаята или поне да не са в близост до вас, когато сте седнали вън на беседката, може да пробвате с домашен спрей – смес от вода и някакъв природен репелент. Пригответе го от вода и лимонов сок, от вода и сухи лавандулови листа или листа от роза, от вода и капки етеричните масла, изброени по-горе. Слагате сместа в пулверизатор и периодично освежавате с него въздуха.
4. Пробвайте и с лимон и карамфил (доста главички от карамфил , подправката). Разрежете 1-2 лимона на половина и във всяка половинка забийте на половина карамфила. Така украсения лимон поставете в чинийка в стаята или на открито в близост до вас.
5. Ако все пак не успеете да се спасите от неприятното ухапване от комар, тогава натъркайте веднага мястото с някое от изброените:
- чесън;
- кромид лук;
- влажна захар;
- солена вода;
- разтворена с вода сода бикарбонат;
- карамфилово масло;
- сок от корени и листа магданоз;
6. Сред нещата, които отблъскват комарите, е вкусът на витамин В1. Миризмата му не се усеща от хората, но комарите го надушват в кръвта и бягат от него. Така че през лятото консумирайте повече храни богати на витамин В1 - марули, домати, патладжан, спанак, оризови трици, слънчогледови семена, пшеничени кълнове и др.
7. Ето и рецепта за домашно приготвен репелент против комари (също и за мравки и бълхи, без химикали, които тровят тялото) Състав: 1/2 литър спирт, 100 гр карамфилови зърна, 100 мл бебешко олио (или масло от бадем, сусам, лайка, лавандула, копър и др.) Приготвяне: Накиснете зърната от карамфил да се мариноват в спирта четири дни. Разбърквайте всяка сутрин и вечер. На четвъртия ден добавете маслото и лосионът е вече готов за употреба. Начин на приложение: Внимателно разтъркайте няколко капки в кожата на ръцете и краката и само наблюдавайте как комарите ще избягат от стаята. Също така отблъсква бълхите от домашните любимци.

СРЕЩУ МУХИ. Мухите ще ги отблъснете със средиземноморско ухание.
1. Ако сложите в стаята купичка с лавандулова вода или запалите ароматна свещ със същтото ухание, неприятните насекоми ще избягат.

2. Друг аромат, който ще помогне, е миризмата на дафинов лист. Можете да поставите малки саксии с него на прозореца или да свиете няколко листа в букет, който да окачите в някой ъгъл на помещението.

СРЕЩУ ПАЯЦИТЕ. Срещу домашните тъкачи на мрежи ще помогне калиев сулфат от аптеката. Достатъчно е с четка да се намаже по ръбовете на касите на вратите и перваците на прозорците със смес от 1 част калиев сулфат и 2 части топла вода. Паяците няма да посмеят да влязат повече в къщи.

СРЕЩУ ОСИТЕ И ПЧЕЛИТЕ. Те имат нещо общо с молците: не обичат нафталина и няма да пристъпят в дома ни, ако на прозорците поставим зрънца от него. Какво да направим обаче, ако имаме градина? За да обядваме, без насекомите да ни безпокоят, е достатъчно да сложим на 10 м от нас купичка с подсладена вода. Осите и пчелите ще попаднат в клопка и няма да ни пречат.

СРЕЩУ КЪРЛЕЖИ. Педлагаме ви да си направите и един природен продукт, възпиращ кърлежите: Сложете 1 част масло от чаено дърво и 2 части вода в бутилка с пулверизатор. Напръскайте обувките, чорапите и ръкавите на дрехите си.

Природата си има средство за решаване на всеки проблем. Доверете се на природата – това винаги е правилното решение.

ВРЕДНИТЕ СЪСТАВКИ В РЕПЕЛЕНТИТЕ

ВРЕДНИТЕ СЪСТАВКИ В ПРОДУКТИТЕ СРЕЩУ НАСЕКОМИ

Сред недостатъците на лятото е нашествието от комари, мухи и др.  Дразнещото им жужене, неприятният сърбеж и опасността от болести ги превръща в едни от най-нежелани гости. На пазара има много и различни репеленти, но много от тях съдържат вредни химикали, които наистина не е добре да се озоват в тялото ви. Запознайте се с някои от тях:

•             DEET (N,N-diethyl-m-toluamide)

На първо място ще ви запозная с N,N-diethyl-m-toluamide (N, N-диетил-мета-толуамид) или съкратено DEET.  Това е най-активната съставка в репеленти за насекоми.

Ще откриете DEET като състав в много купешки репеленти-  течни спрейове, кърпички, пръчки и лосиони. Това е изкуствен химичен продукт и е доказано, че  възпира насекоми като комари , черни мухи, кърлежи, бълхи и др. По настоящем това съединения се използва в над 230 продукта, с варираща концентрация до 100%.

Американската армия разработва DEET през 1940 г - за защита на войници в джунглите от предавани от комари болести. Първоначално е тестван като пестицид върху земеделски полета. През 1957 г. правителството на САЩ одобрява DEET за широко обществено ползване и днес около 40 на сто от населението използва продукти съдържащи DEET.

Принципно се смята, че репелентите, съдържащи DEET в различни концентрации, са еталон за ефективност. Продуктите се предлагат с различни концентрации на DEET (най-често от 5% до 35%), но използвайте тези продукти с  повишено внимание, защото повтарящи се дози от високи концентрации могат да бъдат опасни за вашето здраве.

Доказани са някои тревожни факти и страничните ефекти на DEET. Прекаленото дългото използване на такава козметика може да доведе до загуба на памет, гадене, слабост, главоболие, умора, недостиг на въздух. Не трябва да се нанася продукт с DEET върху изгоряла от слънцето, или наранена кожа; не е препоръчително да се използва при малки деца. DEET e вискотоксично вещество и има случаи на деца, приели чрез кожата си високи количества DEET, които получават гърчове, затруднен говор, хипотония и брадикардия.

Ако все пак решите да използвате продукти сържащи DEET, спазвайте някои препоръки:

-        Следете да е с по-ниска концетрация от 30%. Четете етикетите - някои продукти не трябва да се използва за деца под 3 години.;

-           Избягвайте да го прилагагате на деца и особено на бебета под 3 месеца. При използване на репеленти за деца, първо го сложете на собствените си ръце и след това го разнесете  върху детето. Не нанасяйте репелента върху детски ръце, тъй като децата може да ги сложат в устата;

-           Когато е възможно прилагайте продуктите с DEET върху дрехите си и обувките, а не директно върху кожата. Имайте предвид, че тестовете са показали, че уврежда пластмаси и синтетични материали;

-              Избягвайте прилагането на продукта върху ръце, лице и чувствителна кожа. След като го  нанесете, измийте ръцете си с топла вода и сапун;

-              Не смесвайте продукта с други керемове (хидратиращи, слънцезащитни и др.)

-              Не прилагайте продукта повече от три пъти на ден;

-              Нанасяйте го пестеливо;

•             Picaridin (KBR 3023)

Icaridin, известен също като Picaridin (KBR 3023) - пикаридин,  по INCI име хидроксиетил изобутил пиперидин карбоксилат. Съединението e разработенo от немската химическа компания Bayer.  Познато е с търговските наименования Bayrepel и Saltidin. Използва се в продукти, които отблъскват насекоми. Масово се въвежда на пазара след 2005 г.

Пикаридин има 4-8 часа на ефективността, но тъй като е без мирис, не е мазен продукт и не уврежда пластмаси или синтетични материали, много хора го предпочитат пред DEET.

•             Масло от лимон или евкалипт PMD. Химическо име: ал-метан-3, 8-диол, който е синтезиран вариант на масло от лимон и евкалипт. Въведен е на пазара след 2002 г. Тестовете показват ниска токсичност, но може да предизвика дразнене и парене на очите. 

•             Репелентите срещу кърлежи, съдържащи ПЕРМЕТРИН.

Препаратите, съдържащи перметрин (permethrin) се използват за третиране на дрехите – когато кърлежът попадне в контакт с този химикал, той загива.

Перметринъте отрова - член на семейството на синтетичните пиретроиди – невротоксини. Силно токсичен за котките. Смята се за канцерогенно вещество и дори причинява вреда на околната среда. Маккар да се смята, че е безвреден за човека, познати са и отравяния с перметрин при вдишване на по-голямо количество или при непрекъснат контакт с него. Затова при деца трябва да се прилага много внимателно, ако изобщо се прилага. Дрехите, третирани с него, трябва да минат през няколко пранета, за да сме сигурни, че са добре изчистени. Накисването им с вода на слънце разгражда химикала за няколко часа.

ЗА ДА ИЗБЕГНЕТЕ ПОЛЗВАНЕТО НА ВРЕДНИ ПРОДУКТИ, МОЖЕ ДА ИЗПОЛЗВАТЕ НАТУРАЛНИТЕ АЛТЕРНАТИВИ НА РЕПЕЛЕНТИТЕ

СРЕЩУ КОМАРИ

1.            За да предпазите стаята от влизането на комари, освен мрежа на прозореца, може да използвате и доста растения, чийто аромат не е по вкуса на комарите. Такива са например босилекът, Цитронела  (лимонената трева), мушкатото, невенът, папратът, розмаринът, декоративният тютюн и хризантемите. Поставете саксии с някои от посочените цветя на перваза, по балконите и близо до входната врата, за да може цветното ухание да прогони комарите.

2.            Друг изпитан метод срещу комарите са благоуханните етерични масла. Подходящи за борбата с насекомите са маслото от бор, върбинка, здравец, карамфил, канела, лавандула, мента, розмарин, чаено дърво, цитронела. Достатъчно е да разпръснете аромата на някое от посочените етерични масла като преди това се уверите, че никой вкъщи не е алергичен към уханието.

3.            Ако желаете да прогоните комарите от стаята или поне да не са в близост до вас, когато сте седнали вън на беседката, може да пробвате с домашен спрей – смес от вода и някакъв природен репелент. Пригответе го от вода и лимонов сок, от вода и сухи лавандулови листа или листа от роза, от вода и капки етеричните масла, изброени по-горе. Слагате сместа в пулверизатор и периодично освежавате с него въздуха.

4.            Пробвайте и с лимон и карамфил (доста главички от карамфил , подправката). Разрежете 1-2  лимона на половина и във всяка половинка забийте на половина карамфила. Така украсения лимон поставете в чинийка в стаята или на открито в близост до вас.

5.            Ако все пак не успеете да се спасите от неприятното ухапване от комар, тогава натъркайте веднага мястото с някое от изброените:

- чесън;

- кромид лук;

- влажна захар;

- солена вода;

- разтворена с вода сода бикарбонат;

- карамфилово масло;

- сок от корени и листа магданоз;

6.            Сред нещата, които отблъскват комарите, е вкусът на витамин В1. Миризмата му не се усеща от хората, но комарите го надушват в кръвта и бягат от него. Така че през лятото консумирайте повече храни богати на витамин В1 - марули, домати, патладжан, спанак, оризови трици, слънчогледови семена, пшеничени кълнове и др.

7.            Ето и рецепта за домашно приготвен репелент против комари (също и за мравки и бълхи, без химикали, които тровят тялото) Състав: 1/2 литър спирт, 100 гр карамфилови зърна, 100 мл бебешко олио (или масло от бадем, сусам, лайка, лавандула, копър и др.) Приготвяне: Накиснете зърната от карамфил да се мариноват в спирта четири дни. Разбърквайте всяка сутрин и вечер. На четвъртия ден добавете маслото и лосионът е вече готов за употреба. Начин на приложение: Внимателно разтъркайте няколко капки в кожата на ръцете и краката и само наблюдавайте как комарите ще избягат от стаята.  Също така отблъсква бълхите от домашните любимци.

СРЕЩУ КЪРЛЕЖИ. Педлагаме ви да си направите и един природен продукт, възпиращ кърлежите: Сложете 1 част масло от чаено дърво и 2 части вода в бутилка с пулверизатор. Напръскайте обувките, чорапите и ръкавите на дрехите си.

СРЕЩУ МУХИ. Мухите ще ги отблъснете със средиземноморско ухание.

        1.  Ако сложите в стаята купичка с лавандулова вода или запалите ароматна свещ със същтото ухание, неприятните насекоми ще избягат.

        2.    Друг аромат, който ще помогне, е миризмата на дафинов лист. Можете да поставите малки саксии с него на прозореца или да свиете няколко листа в букет, който да окачите в някой ъгъл на помещението.

СРЕЩУ ОСИТЕ И ПЧЕЛИТЕ. Те имат нещо общо с молците: не обичат нафталина и няма да пристъпят в дома ни, ако на прозорците поставим зрънца от него. Какво да направим обаче, ако имаме градина? За да обядваме, без насекомите да ни безпокоят, е достатъчно да сложим на 10 м от нас купичка с подсладена вода. Осите и пчелите ще попаднат в клопка и няма да ни пречат.

Предпазвайте се по-най здравословния начин от досадните насекоми и не забравяйте да четете етикетите.