Една много голяма група са СИНТЕТИЧНИТЕ АРОМАТИ. Както
всички останали козметични средства и парфюмите не са пощадени от инвазията на
изкуствените заместители. До ХІХ век парфюмеристите разполагали със стотина
добити от природни продукти есенции (растителни – например розово масло или
животински – например амбрата), които смесвали в различни пропорции. Но смесите
се ограничавали до растителни и най-често до цветни благоухания,
най-предпочитани били розата и виолетките. През 1870 г. бил синтезиран
кумаринът (с аромат на окосена трева) и това поставя началото на голямата
парфюмерийна индустрия. Синтетичните аромати многократно увеличават
възможностите за творчество позволявайки съчетание на естествени съставки,
конвенционални есенции и химикали.
Защото _АРОМАТЪТ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ ЗА ЗАКУПУВАНЕ
НА ОПРЕДЕЛЕНА СТОКА._ Макар това да не е съвсем безвредно за кожата, организма
и околната среда. За да получат „добрия” аромат производителите използват
отделни съставки, засега около 3000, от които в ЕС само 26 са абсолютно
забранени, а 884 вече доказано са обявени за ракообразуващи и предизвикващи
смущения в централната нервна система. Големия скандал тук предизвиква
движението ГРИЙНПИЙС с разкритието през 2005 г., че _СЛЕД НИКЕЛА, ПАРФЮМИТЕ
ЗАЕМАТ 2 МЯСТО КАТО НАЙ-АЛЕРГИЗИРАЩИ ПРОДУКТИ_ _И ПРИЧИНИТЕЛИ НА КОЖНИ
ЗАБОЛЯВАНИЯ_. Синтетичните съставки, изброени по-горе (DEP, DMP, BHT,
phenoxyethanol, синтетични оцветители, алкохоли и т.н.) се съчетават със
синтетичните аромати и присъстват широко във всички парфюми, тоалетни води,
дезодоранти, ароматизирани свещи, аерозоли за дома, ароматизатори за коли ...
Всички продукти, които имат аромат! Един парфюм може да съдържа до 600
компонента, а съдържанието на скъпите парфюми днес не се отличава значително от
това на по-евтините, на праховете за пране и т.н. Редица изследвания показват,
че използваните днес синтетични аромати причиняват кожни възпаления, нарушения
в хормоналното равновесие, главоболие, дихателни проблеми, хронична умора,
депресии и психични раздразнения. И още - отлагат се в мастната тъкан на
човешкия организъм и в майчината кърма, откъдето преминават спокойно и в
детския организъм. Техните съставки са _СИЛНО__ ЛЕТЛИВИ, поради което стават
опасни не само за този, който ги използва, но за семейството, приятелите и за
цялата околна среда, за всички и всичко, което диша наоколо_. Така се образува
един фотохимичен смог навсякъде около нас!
Но затова пък са евтини! За разлика от естествените есенции,
в производството на които има и много ръчен труд. За производството на 1
килограм розово масло например, са необходими 4 тона розови цветове събирани
един по един рано сутринта от ръцете на много хора ... А ако годината не е
добра, а ако берачите са немърливи, а ако в розоварната не работят качествено,
а ако ... При синтетичните ухания отпадат всичките „ако”, качеството е винаги
едно и също и е по-евтино. В състава на козметичните продукти се различават
само по декларацията „аромати” или „парфюми”, с извинението „търговска тайна”.
Парфюмите имат още една особеност свързана с техния състав –
алкохолът е най-важният техен елемент (между 70 и 97% от съдържанието им),
служи като разтворител на ароматните субстанции. „Био парфюм” означава, че
използваният за производството му алкохол е с био произход, например от зърно с
био сертификат.
Различните парфюмни разновидности имат и различно съдържание на
концентрат от ароматни субстанции, останалото е спирт:
в парфюмите (parfum)
– 15 до 30%
в парфюмните води
(eau de parfum) – 8 до 10%
в тоалетните води
(eau de toilette) – 5 до 8%
в одеколоните (eau de
Cologne) – 3 до 5%
Не по-малко опасни са и продуктите "БЕЗ АРОМАТ",
тъй като заличаването на всички естествени миризми (химическите съединения също
имат мирис) изисква употребата на химикали.
За да сложи някакъв ред в означенията след бурното начало в
развитието на козметичната промишленост американската Асоциация на
производителите на козметика, тоалетни принадлежности и парфюми (The Cosmetic,
Toiletry, and Fragrance Association) CTFA, основана още през 1894 г., изготвя и
приема през 1973 г. списък с възприетите наименования на съставките в
козметичната индустрия първоначално за територията на САЩ. Днес тази Асоциация
се нарича Съвет за продуктите за лична хигиена (The Personal Care Products
Council), а Европа и Япония се присъединяват към нейните правила през 1998 г. и
списъкът е преименуван в МЕЖДУНАРОДНА НОМЕНКЛАТУРА НА КОЗМЕТИЧНИТЕ СЪСТАВКИ или
INCI (INTERNATIONAL NOMENCLATURE OF COSMETIC INGREDIENT). Първият списък е бил
с 5000 наименования, днес те са повече от 18 000 и непрекъснато се увеличават.
На всяка съставка е даден и номер, съгласно „Chemical Abstract Service
Registry”. _ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА_ са следните:
- изписването на отделните съставки става винаги в определен
намаляващ ред: първата присъства в най-голямо количество, следващата с по-малко
и така надолу;
- задължително (от 1998 г.) съставът трябва да е изписан на
опаковката, макар и с най-дребен шрифт;
- растителните екстракти се изписват с латинското
наименование на растението (например екстрактът от невен ще бъде calendula
officinalis), а имената на химичните вещества и обикновените думи са дадени на
английски (например цинков оксид или zink oxide, пчелен восък или beeswax );
- оцветителите са обозначени чрез Colour Index или съкратено
CI последвано от номер с 5 цифри (например CI 75470 е цвят кармин, тъмночервено
добито от насекомото кошинила);
- има споразумение ароматите (парфюмите) обикновено да се
изписват с една дума, за да се запази тайната на производството им, най-често
като fragrance, parfum или aromat.
Въпреки добрите си намерения номенклатурата INCI налага и
своите ограничения, които имат значение главно за потребителите: не е ясно
точното количество на дадените съставки, техния произход (могат да бъдат
прикрити и някои генно модифицирани компоненти), както и начина им на
производство. Производителят може дори да поиска да бъде скрита някоя от
основните съставки заради „производствена тайна”. Много от вредните
синтетичните елементи се прикриват зад думата „аромати”, като в един козметичен
продукт те могат да бъдат и повече от 100 без това да е отразено на етикета.
В Европа, сигурността на козметичните продукти и техните
съставки се следи от Научния комитет за безопасност на потребителите към
Европейската Комисия или SCCS (Scientific Committee for Consumer Safety), който
дава становища за РИСКОВЕТЕ ЗА ЗДРАВЕТО (химически, биологични, механични и
други физични рискове) И БЕЗОПАСНОСТТА
НА НЕХРАНИТЕЛНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПРОДУКТИ (козметични продукти и техните съставки,
играчки, текстил, облекло, лична хигиена, домакински продукти) И УСЛУГИ
(татуиране, изкуствено слънце, дъбене и др.). Неговите специалисти непрекъснато
следят новите достижения в науката и преценяват съответствията им със
съществуващата номенклатура в козметиката. Освен това е въведена така наречената
система „козметобдителност” за бързо съпоставяне на съществуващата информация
към евентуалните неблагоприятни последици от използването на козметични
продукти. Ето защо сред правилата е и задължението на производителите да
поставят името и адреса си наред с пълния списък на съставките използвани в
козметичните продукти.
НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНА Е И УПОТРЕБАТА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ UV
ФИЛТРИ И ДРУГИТЕ СИНТЕТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ, КОИТО
ВСЪЩНОСТ ПРЕДИЗВИКВАТ РАК НА КОЖАТА, АЛЕРГИЗИРАТ Я КАТО ПРЕДИЗВИКВАТ
ЗАЧЕРВЯВАНЕ, ОБРИВИ И ДОРИ МЕХУРИ. НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА СА С ПСЕВДО
ХОРМОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, НАПР. 4-METHYLBENZYLIDENCAMPHOR (4MBC),
3-BENZYLIDENCAMPHOR (3 BC), OCTYL-METHOXYCINNAMATE (OCM), BENZOPHENONE-3
(OXYBENZON), HOMOSALATE (HOMOMENTHYLSALICYLAT – HMS),
OCTYL-DIMETHYL-PARA-AMINO-BENZOIC-ACID (OD-PABA).
Няма коментари:
Публикуване на коментар