ПАРАБЕНИТЕ са клас химични съединения без цвят, вкус,
аромат, които лесно се смесват и поради своите антибактериални и антигъбични
свойства удължават живота на козметичните продукти: червила, кремове,
дезодоранти, пасти за зъби, лубриканти, гелове... и бързо стават
най-използваните консерванти в масовата козметика. Използват се още и в
хранителните продукти, както и в много медикаменти. Обозначават се с Е 214 до
219. Те са естери на пара-хидробензоената киселина (PARAoxyBENzoat) и най-често
срещаните са:
МЕТИЛПАРАБЕН (Е218)
ЕТИЛПАРАБЕН (Е214)
ПРОПИЛПАРАБЕН (Е216)
БУТИЛПАРАБЕН
Обикновено се използват повече от един вид парабен, често в
комбинация с друг синтетичен консервант. Това осигурява на производителите
защита срещу широк спектър микроорганизми. Добиват се от нефтопродукти. Срещат
се и в природата в някои растения (къпини, касис, ягоди, ечемик, ванилия,
моркови, лук и др.), в хранителни продукти добити от растения (сок от грозде,
винен оцет) и някои сирена. Намират се и в някои продукти произвеждани от
пчелите (прополис, пчелен клей). В човешкото тяло добити по естествен път от
природните продукти играят ролята на прекурсор на коензим Q 10. Но в минимални
количества, които се метаболизират в човешкия организъм и това не ги прави
„естрогеноимитиращи”. Синтетичните са с по-висока ефективност като консерванти
и с много ниска цена, заобикалят метаболитните процеси и влизат в кръвния поток
и органите непокътнати. Различни източници определят този вид синтетични
парабени вече като “високо токсични” поради многобройните алергични реакции и
кожни обриви, които предизвикват. Все по-тревожно напоследък е предположението,
че парабените са ксеноестрогени, т.е. те имитират действието на хормона
естроген в човешкия организъм. Ксеноестрогените нарушават дейността на ендокринната
система и хормоналното равновесие в организма. С тяхното наличие се обяснява
нарасналият риск от рак на гърдата при жените, а вече и при мъжете,
намаляването на тестостерона при мъжете, както и увеличаващия се риск от рак на
тестисите и простата, от безплодие и при жените, и при мъжете, от все
по-ранното полово съзряване на децата. Първото „взривяващо” съобщение прави
през 2004 г. английската биоложка Филипа Дарбър, която обявява, че при
изследване в Англия от 20 тумора на гърдата в 18 са открити парабени. Нещо
повече – при 60 % от пациентките ракът се е развил близо до подмишницата,
зоната третирана с дезодоранти, кремове за стягане на бюста и други продукти за
лична хигиена. Друго изследване от 2004г. в Нортуест Юнивърсити също свързва
диагнозата рак на гърдата в по-ранна възраст с по-честата употреба на
дезодоранти против изпотяване и средствата за обезкосмяването под мишниците.
"Лично аз смятам, че има голяма връзка между хигиенните навици в зоната
под мишниците и рака на гърдата," казва имунологът д-р Крис Макграт, автор
на изследване за рака на гърдата. Д-р Дарбър съобщава още нещо изключително
важно: парабените се натрупват в човешкия организъм. Това има значение особено
за жените, които според направени в САЩ изследвания употребяват средно 12
козметични продукта на ден съдържащи 168 съставки, мъжете – 6 продукта и 85
съставки, а децата – 4 продукта с 61 съставки.
През март 2011 г. Дания направи още по-решителна крачка и
информира Европейската комисия за решението си да забрани бутил и
пропилпарабените в продуктите за деца до тригодишна възраст. Решението е взето
след местно изследване на продуктите за малки деца проведено от Датската
агенция за защита на околната среда в периода юли 2008 - септември 2009 г.
Проверявано е въздействието върху двегодишни деца на 12 групи продукти с
определени видове парабени, които при опити с животни преди това показали, че
има влияние върху ендокринната система. Сред тях са пропилпарабен, бутилпарабен
и изобутилпарабен. Резултатите показали, че поетите количества пропилпарабен и
бутилпарабен могат да доведат до промени в ендокринната система на децата.
Главната опасност идвала от козметични продукти като омазняващи кожата кремове,
хидратиращи кремове и лосиони, слънцезащитни препарати. На запитване на
Европейската комисия Научният комитет за безопасност на потребителите отговаря,
че етил и метилпарабените са безопасни при сегашните им концентрации, но бутил
и пропилпарабените са безопасни при намалена концентрация до 0,19%, независимо
дали се използват самостоятелно или в комбинация.
Споровете и съмненията около опасностите от използването на
парабените като консерванти продължават. Все повече стават и изследванията в
тази насока, които за съжаление потвърждават много от изказаните опасения. Ето
защо в страните от ЕС бяха наложени редица ограничителни мерки в използването
на парабените като консерванти при производството на козметични средства.
Максималната разрешена концентрация на парабените днес е 0,4%, когато се
използват индивидуално и 0,8% при комбинация на няколко от тях (за сравнение в
САЩ през 1984 г. е било разрешено до 25%). Във Франция взеха решение да спрат
употребата на парабени след 2015 г. Фирмата „Джонсън и Джонсън” също даде
подобна заявка за всички свои продукти. Безопасността на козметиката създаде
редица нови тенденции и постави нови предизвикателства пред учените. Но макар
все по-често да виждаме надписи „БЕЗ ПАРАБЕНИ” е необходимо внимателно да
изчитаме съдържанието на продукта още в магазина. Споровете около горните
твърдения се водят остро и не винаги почтено. Навярно са необходими още
клинични опити с хора и още много изследвания, но по-добре „премерен риск днес,
отколкото безкрайно съжаление утре”.
На http://leflacon.free.fr/parabens.php можете да откриете
списък с голяма част от най-използваните в Европа козметични продукти,
разделени в три части с конкретно указан брой на съставките: продукти съдържащи
консерванти и парабени; продукти без парабени, но съдържащи други консерванти
(някои от които също не са безобидни); продукти без консерванти.
На http://play.novatv.bg/play/285151/ можете да видите интервюто на д-р Филипа Дарбър с Гала, в предаването „На кафе” по Нова телевизия от 16.10.2012 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар