ЗА КОЗМЕТИКАТА И ЕМУЛГАТОРИТЕ В НЕЯ

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ВРЕДНИТЕ ВЕЩЕСТВА В НЕЯ

В масовата козметика се съдържат и редица други синтетични полимери, т.е. пластмаси, които не са силикони, но имат същите характеристики. Използват се главно като емулгатори, пенители и разтворители, правят продуктите „кадифени”. Сред тях си струва да се отбележат така наречените _ЕТОКСИЛИРАНИ СЪЕДИНЕНИЯ_, получавани чрез сложни химични процеси с голяма токсичност за хората и планетата. Най-ярки представители:

ПОЛИЕТИЛЕН ГЛИКОЛ (PEG), ПОЛИПРОПИЛЕН ГЛИКОЛ (PPG) И ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ – ПЕТРОЛНИ ДЕРИВАТИ, ИЗПОЛЗВАНИ КАТО ПЕНООБРАЗУВАЩИ АГЕНТИ, РАЗТВОРИТЕЛИ, ОМЕКОТИТЕЛИ, СГЪСТИТЕЛИ И ОВЛАЖНИТЕЛИ В КОЗМЕТИЧНИ (шампоани, дезодоранти, кремове, фон дьо тен, пасти за зъби, сапуни, стилизанти за коса) И ЛЕКАРСТВЕНИ ПРЕПАРАТИ (СРЕЩУ ЗАПЕК ПРИ ДЕЦАТА, В ИЗКУСТВЕНИТЕ СЪЛЗИ). Най-широко приложение намират в промишлеността като „антифриз” за колите и слънчевите системи, за почистване на различни машини и машинни части. Но там всички знаят за неговото вредно действие върху кожата и работят с повишено внимание и с ръкавици. Макар и в значително по-пречистен вариант, използвани в козметичните продукти директно върху човек те предизвикват _алергии, изсушават кожата,_ _увеличават нейната пропускливост_ и така дават възможност на повече токсини, които иначе не биха били допуснати, да влязат в организма. Изследвания в САЩ върху животни показват, че продължително третиране с пропилен гликол води до мозъчни, чернодробни и бъбречни аномалии.

НАТРИЕВ ЛАУРИЛ СУЛФАТ (Sodium Lauryl Sulfate) - SLS и НАТРИЕВ ЛАУРЕТ СУЛФАТ (Sodium Laureth Sulfate) - SLES, синтетични повърхностно активни вещества използвани най-често като _ПЕНИТЕЛИ_ в миещи препарати, в 80% от шампоаните, сапуни, душ гелове, пяна за вани, пасти за зъби, продукти почистващи лицето, съдовете и дома. Още през 1983 г. в издание на Американския колеж по токсикология (American College of Toxicology) се сигнализира, че дори и най-малките концентрации на SLS като 0,5% могат да провокират раздразнение, а 10-30% съдържание води до силни възпаления и разраняване на кожата Доказано е, че имат силно алергизиращо въздействие върху скалпа, _дестабилизират pH на кожата за около 5 часа_, предизвикват косопад, причиняват възпаления и сухота на кожата на тялото и лицето, набръчкват силно кожата на ръцете при честа употреба на препарати за съдове, _необратимо увреждат детското зрение_, предизвикват интоксикация на черния дроб, ксеноестрогени са и разстройват трайно хормоналната система. Канцерогенни. Особено опасно е използването им в пастите за зъби, тъй като чрез директното поглъщане и чрез слюнчените жлези много бързо навлизат в кръвообръщението. Причиняват появата на афти в устата и блокират нормалната реминерализация на зъбния емайл.

Когато четете етикетите, избирайте продукти, в които съдържанието им не е повече от 1%. Други наименования:

Empicol ESB 70

Ifrapon LOS

Steol-130, 230, 270, 330, 370 or 460

Stepanol

Alkyl Ether Sulfate

Sodium POE(2) Lauryl Ether Sulfate

Sodium Diethylene glycol Lauryl Ether Sulfate

Sodium Lauryl Ether Sulfate

В допълнение SLS и SLES, както и PEG съдържащите продукти може да са „замърсени” със значителни количества _ДИОКСАН _(1,4-dioxane), който Международният институт за изследване на рака класифицира като „потенциално канцерогенен”. Макар че не се използва като самостоятелна съставка, се появява като страничен продукт по време на производствените процеси на пенообразуващи агенти, емулгатори и разтворители завършващи на „...oxynol”, „…cetearet” „…oleth” или PEG. Американският сайт SAFECOSMETICS твърди, че в 97% от стилизантите за коса и 57% от бебешките сапуни в САЩ го съдържат (по независими лабораторни тестове от 2007 г.) и не се отбелязва на етикета. Опасен и за околната среда, тъй като не се разгражда лесно и бързо. Може да бъде елиминиран при производството, но изисква допълнителни разходи.

БУТИЛХИДРОКСИТОЛУЕН (Butylated Hydroxytoluene) – BHT и БУТИЛХИДРОКСИАНИЗОЛ (Butylated Hydroxyanisole) - BHA - широко използвани синтетични мастноразтворими антиоксиданти, предпазват мазнините от окисление и затова освен в козметичната и фармацевтичната индустрия намират голямо приложение и в хранителната промишленост като Е321 и 320. Държат се като синтетичен аналог на витамин Е. Смята се, че предизвикват _алергични реакции и контактни дерматити, хиперактивност при децата._ Международният център за изследване на рака ги класифицира като „потенциално канцерогенни” за човека, а Европейската комисия по ендокринните смущения след задълбочен анализ на проучените доказателства ги нарежда в първа категория като „_приоритетни вещества нарушаващи хормоналната функция”_. Изследвания върху мишки и плъхове показват силно токсично въздействие на високи дози BHT, изразяващо се в нарушаване функциите на черния дроб, щитовидната жлеза, бъбреците, белите дробове и кръвосъсирването. Някои данни насочват към извода, че дълго излагане на тези вещества води до естрогено имитираща дейност, с което се засягат репродуктивните способности както при жените, така и при мъжете. Натрупванията се осъществяват както чрез козметичните продукти, така и чрез приемането им в храните. Замяната на ВНТ все по-често с по-неизследвания ВНА не променя съществено вредата.

Съгласно Конвенцията за защита на морската среда на североизточната част на Атлантическия океан BHA е посочен като химическа субстанция с „потенциална заплаха от биоакумулация” поради неговата токсичност за водните организми. В допълнение, в рамките на Програмата за околната среда на ООН се приема, че биоакумулиращия се потенциал на BHT е „среден към висок сред водните видове” (макар официално да се приема като безопасен за хората).

ЕТАНОЛАМИДИ – MEA (Monoethanolamine), DEA(Diethanolomine), TEA(Triethanolomine), MIPA(Monoisopropanolamide). Ползват се за _регулиране на рH на смесите_ (неутрализират киселинността на другите съставки), като емулгатори и пенители. Срещат се главно в шампоаните, сапуните и почистващи грима средства. Предизвикват разнородни алергични реакции, сърбежи по кожата и очите, сухота на кожата и косата. Могат да бъдат токсични при продължителна употреба, както и след излагане на въздух на съдържащия ги продукт за красота (освобождават се нитрити). Международният център за изследване на рака ги класифицира като „вероятно канцерогенни”. Лабораторни изследвания показват, че продължителното им използване може да доведе до _ракови образувания в черния дроб, тумори в щитовидната жлеза и по кожата._

Агенцията за защита на околната среда на Дания ги класифицира като „опасни за околната среда” поради токсичния им ефект върху водните организми и потенциалната заплаха от биоакумулация. Ограничения за употреба налагат все повече страни в Европа.

СИНТЕТИЧНИ ОЦВЕТИТЕЛИ – обозначават се като FD&C или D&C последвани от цвят. Проблемът с оцветителите и вредните съставки в боите за коса, оцветяващи шампоани и др. подобни е огромен. Проучвания показват, че в тях се съдържат ракообразуващи вещества. Изследване на Университета в Ню Йорк посочва, че при хора използващи поне веднъж месечно боя съдържаща оксиданти (познава се по това, че се състои от два компонента, които едва след смесването им боядисват косата), се повишава рискът от развитие на _рак на пикочния мехур_. Редовното боядисване в продължение на 15 години увеличава този риск 3 пъти, а при заетите с тази дейност фризьори – 5 пъти. В тази група най-често срещаните наименования са: Phenyllendiamin (PDA) – подозиран, че предизвиква алергии и астма, рак и уврежда ДНК, много лесно преминава през кожата, вкл. кожата на главата, която по време на боядисването е съвсем беззащитна, докато ръцете са обезопасени с ръкавици за еднократна употреба; 2,5-Toluylendiamin (TDA) – използван дори по-често от PDA, силно токсичен, при лабораторни изследвания над животни е придизвикал негативна промяна в ДНК и размножителната им способност, позволено съдържание в боите за коса – до 10%; RESORCIN ИЛИ RESORCINOL е съставка, чието редовно използване чрез бои и оцветяващи продукти предизвиква алергии, а при изследване на кръвта – промяна на ДНК, позволена концентрация – до 5 %.

НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНА Е И УПОТРЕБАТА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ UV ФИЛТРИ И ДРУГИТЕ СИНТЕТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ, КОИТО ВСЪЩНОСТ ПРЕДИЗВИКВАТ РАК НА КОЖАТА, АЛЕРГИЗИРАТ Я КАТО ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАЧЕРВЯВАНЕ, ОБРИВИ И ДОРИ МЕХУРИ. НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА СА С ПСЕВДО ХОРМОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, НАПР. 4-METHYLBENZYLIDENCAMPHOR (4MBC), 3-BENZYLIDENCAMPHOR (3 BC), OCTYL-METHOXYCINNAMATE (OCM), BENZOPHENONE-3 (OXYBENZON), HOMOSALATE (HOMOMENTHYLSALICYLAT – HMS), OCTYL-DIMETHYL-PARA-AMINO-BENZOIC-ACID (OD-PABA).

ЗА КОЗМЕТИКАТА И СИНТЕТИЧНИТЕ СЪСТАВКИ В НЕЯ

След прабените, фталатите и формалдехидите, следва един неголям списък със синтетични съставки, които е добре да се избягват, защото една част от химикалите са токсични сами по себе си, а други – в използваните комбинации:

ОРГАНИЧНИТЕ ХЛОРНИ СЪЕДИНЕНИЯ съществуват в природата, но в козметичните продукти се използват техни синтетични заместители. Използват се заради мощното им антибактериално въздействие, но предизвикват _СИЛНИ АЛЕРГИЧНИ РЕАКЦИИ, КАКТО И ОТКЛОНЕНИЯ В ХОРМОНАЛНИЯ БАЛАНС НА ЧОВЕКА. Това накара Научната комисия на Европейската общност да въведе ограничения в използването им.

_ТРИКЛОЗАН__ (TRICLOSAN)_ e едно от най-често използваните в сапуните, дезодорантите, пастите за зъби, геловете за къпане, балсамите за тяло, кремовете и т.н. антибактериално и антигъбично средство със широк спектър на действие. 99 от 100 микроорганизми загиват при употребата му. Нарича се още (_5-ХЛОРО-2(2,4- ДИХЛОРОФЕНОКСИ) ФЕНОЛ_). Синтезиран е в Швейцария през 1965 г., а на пазара е от 1972 г. Доказано е вече, че нарушава функциите на стомашно-чревния тракт и унищожава вредните, но и полезните бактерии в него. Така организмът остава напълно беззащитен, нека не забравяме, че 80% от имунния отговор е в храносмилателния ни тракт. Предизвиква постепенно мутации като създава възможност за развитие на нови видове бактерии (например неповлияващи от се познатите лекарствени препарати нови щамове стафилококи, Е-коли, листерия и салмонела), познатите прави устойчиви към антибиотици, а след продължителна употреба и към самия триклозан. 

_ЧРЕЗ НЕПРЕКЪСНАТОТО МИЕНЕ НА ДОМОВЕТЕ, РЪЦЕТЕ И ТЕЛАТА НИ С АНТИБАКТЕРИАЛНИ СРЕДСТВА!_ През 1994 г учените официално признаха, че човечеството има проблем със резистентността на микроорганизмите! Болести, които преди десетилетие се лекуваха с обикновен пеницилин, днес вече не се повлияват от много по-мощните антибиотици. Част от голямата вина носи и широко използваният триклозан. Открит е в урината на 75% от хората (изследвани са 2517 души на различни възрасти) използващи средства за лична хигиена твърди професор Стюарт Леви, директор на Центъра по адаптационна генетика и антибиотикорезистентност на Университета Тафтс. Оказва се, че триклозанът не се измива напълно с течащата вода и остава часове по тялото ни. Част от него преминава директно през кожата в организма, а част под въздействие на слънчевата светлина и хлора от водата се разлага до диоксини, доказано канцерогенни съединения, които също се всмукват през кожата. А деца с два пъти по-високи стойности на триклозан в урината, проявяват два пъти повече алергични реакции! При изследвания проведени в САЩ върху мишки се наблюдава намаление с 25% на сърдечната дейност и с 18% подвижността на лапите от една единствена доза триклозан.

Продължителното използване на шампоани с триклозан например води до появата на пърхут и до развитието на устойчиви гъбични инфекции. Чрез антибактериалните пасти за зъби пък навлиза директно в храносмилателната система, а реагирайки с хлора от водата значително усложнява ситуацията превръщайки се в хлороформ, едно от най-силните канцерогенни вещества. Учените алармираха, че триклозан е открит и в кърмата на майки, а използването на съдържащи го продукти от бременни жени влияе негативно на развитието на плода като затруднява постъплението на кислород към мозъка на детето. Освен това научни изследвания в САЩ от 2006 г. показват, че триклозанът БЛОКИРА МЕТАБОЛИЗМА НА ХОРМОНИТЕ НА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА И ПО ТОЗИ НАЧИН НАРУШАВА СЕРИОЗНО ХОРМОНАЛНИЯ БАЛАНС И ИМУННИЯ ОТГОВОР НА ОРГАНИЗМА. Но рекламните кампании за ползата от антибактериалните хигиенни средства става все по-мащабни. Списание „Клинични инфекциозни болести” през 2007 публикува статия, в която според едно изследване на антибактериалните сапуни те не са показали никакви по-големи ползи за здравето пред обикновените сапуни и миещи средства.

От 2010 година Европейската Комисия забрани употребата на триклозан в хранителни продукти и опаковъчни материали в непосредствен досег с храни. Допустима му норма в козметиката днес е до 0,3%, но се смята, че и тя влияе негативно върху нашия естествен имунитет.

_ТРИХЛОРКАРБАН__ (TRICLOCARBAN_), срещан и като _TCC_ (3,4,4'-trichlorocarbanilide) е „братовчед” на триклозана, подобно химично съединение използвано широко заради изразените си антибактериални и антигъбични свойства.

Този вид съединения се използват освен като допълнение към козметика, като антибактериален агент и в праховете за пране, еднократни кърпи за ръце и лице, като антисептици за рани, в препарати против мухъл и неприятни миризми и в редица други "антибактериални" домакински продукти: торби за боклук, играчки, спално бельо, дюшеци, дрехи, мебели, платове и бои. Те имат и медицински приложения.

Хлорните съединения имат вредно влияние не само върху човешкия организъм , но и върху околната среда. Открити са в риби, населяващи водоеми и реки, в които се изливат отпадъчни води, в значителни концентрации в делфини близо до Южна Каролина и Флорида, САЩ. Европейският съюз ги класифицира като „много токсични за водните организми, които могат да причинят дълготрайни неблагоприятни ефекти във водната среда”. Замърсяването на околната среда е не само заплаха за животинските видове, но допълнително допринася за повишаване нивата на бактериална резистентност на планетата.

Съществува още една голяма, пребогата група добавки, евтини синтетични заместители на природните съставки:

МИНЕРАЛНИ МАСЛА И ВОСЪЦИ – хидровъглероди на петролна основа. Извличат се от остатъците след дестилация на нефта, например за бензин или от въглища. Наричат се "минерални масла" или "минерални восъци", в съответствие с тяхната течна или твърда форма. Произвеждат се главно за машиностроенето и автомобилната индустрия като смазочни масла. Не съществуват в природата, но в 80 % от козметичните продукти _ЗАМЕСТВАТ КАЧЕСТВЕНИТЕ ЕСТЕСТВЕНИ РАСТИТЕЛНИ МАСЛА И ЖИВОТИНСКИ МАЗНИНИ._ Суровините, които се използват за производството им _НЕ СА ВЪЗОБНОВЯЕМИ, А ПРОЦЕСИТЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПРИЧИНЯВАТ ХИМИЧЕСКО ЗАМЪРСЯВАНЕ _в резултат на поредицата химични обработки със силно токсични за хората и околната среда реагенти. Лесно се обработват и складират, евтини са, но са чужди на човешкия организъм. Той не може да ги преработи и изхвърли, тъй като не може да ги разгради. И остават там, затруднявайки силно дейността на органите. Изследвания над животни показват, че минералните масла остават „складирани” преди всичко в стомаха, черния дроб, бъбреците и лимфните възли. През 1995 г. Световната здравна организация дава на някои вещества с петролохимичен произход много ниски ADI (Acceptable Daily Intake) стойности, т.е. допустим безопасен за здравето дневен прием – не повече от 0,01 милиграма на килограм от теглото. Или иначе казано с няколко начервявания на устните дневно вече се прекрачва тази мярка. 

Най-използваните са: PARAFFINUM LIQUIDIUM - течен ПАРАФИН, най-лесната и най-евтина химична субстанция използвана в козметиката и _ВАЗЕЛИН_ или PETROLATUM. Те с нищо _не подхранват кожата, а запушват порите като създават маслен филм върху нея _и осигуряват фалшиво усещане за хидратирана и гладка повърхност. Все едно сте залепили парче пластмаса върху лицето – ще стане ли кожата ви по-свежа и здрава! По този начин се блокира нейното дишане, както естествените й очистителни и защитни функции. Дори се „пристрастява” към този вид масла и прекратява производството на собствени липиди, изчезва нейната свежест, тя се изсушава все повече и се състарява по-бързо. Започва да образува активно комедони. Според директивите на ЕС за вредните вещества на етикетите на всички продукти трябва да бъде отбелязано съдържащото се количество парафин, ако то е повече от 10%.

ЕТО НЯКОИ ОТ НАЙ-ЧЕСТО СРЕЩАНИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ:

•  PARAFFIN
•  PETROLATUM
•  SYNTHETIC WAX
•  CERA MICROCRISTALLINA
•  ISODODECANE
•  ISOHEXADECANE
•  OZOKERITE
•  CERESIN
•  POLYISOBUTENE
•  HYDROGENATED POLYISOBUTENE

 Обикновено производителите твърдят, че използваните от тях минерални масла са изключително пречистени, но това не ги прави по-полезни, още по-малко – безвредни. Те нарушават естествената хидратация и дишането на кожата, а блокираните под минералния слой вредни микроорганизми се „защитават” като предизвикват възпаления, раздразнения и т.н.

   

СИЛИКОНИТЕ ИЛИ СИЛИКОНОВИТЕ ДОБАВКИ са изцяло синтетични химикали, получени от неорганични съединения на силиция, от пясък. Или иначе казано друг вид пластмаса. За козметиката са открити през 1950 г. като заместители на естествените восъци и масла. Те са „звездните” добавки на скъпи и масови козметични продукти, защото _ПОДОБРЯВАТ ТЕКСТУРАТА_ на шампоаните, балсами и всякакви продукти за коса, на кремовете, гримовете и червилата, правят ги по-плътни, по-меки и нежни, по-еластични, т.е. въздействат върху усещането за продукта. Според рекламните внушения придават на кожата „копринено докосване”, „кадифена гладкост” и „матиращ завършек”, а на косата „блясък и обем”, гарантират „лесното разресване” и „предпазване от влага”, веднага!

Към организма ни са абсолютно неутрални, инертни като пясъка, те не влизат в реакция с клетките на кожата или люспите на косъма. Но са _БИОНЕРАЗПОЗНАВАЕМИ_, запушват порите по тялото и главата, образуват тънък филм по дължината на косата. Така нарушават естествените функции, предизвикват алергични реакции и раздразнения на кожата. В действителност при ежедневната им употреба спират хидратацията на кожата, нарушават естествената й гладкост и тя иска все повече и повече точно от този крем, за да се чувства поне за момента добре. Използването на повече от един козметичен продукт със силикони (например почистващо мляко, хидратиращ крем и фон дьо тен) предизвиква пренатрупване и се усеща като неприятни белещи се люспи или малки силиконови топчета, които пръстите напипват по кожата и често са причина за започване на гримирането отново. А от продължителната употреба на силикони чрез шампоаните, балсамите и маските за коса, космите стават по-чупливи и изтощени, обемът изчезва, омазняването се увеличава и нараства необходимостта от по-често миене, по-големи количества хидратиращи маски и т.н. повече покупки! Но натрупаните по косата и скалпа силикони ги „задушават”, те спират всички подхранващи вещества (например къна или маски от растителни масла след шампоан със силикон), унищожават всички други грижи. И попадаме в омагьосания кръг ... Изходът? Спрете продукти съдържащи силиконови добавки. Разпознават се лесно, наименованията им _ЗАВЪРШВАТ НА „– CONE” ИЛИ „ – SILOXANE”._ Ето и най-използваните:

•  DIMETHICONE
• DIMETHICONOL
•  CYCLOMETHICONE
•  CYCLOPENTASILOXANE
•  CYCLOHEXASILOXANE
•  TRIMETHICONE
•  POLYQUATERNIUM-80
•  CETYL DIMETHICONE COPOLYOL
•  PHENYL TRIMETHICONE
•  STEARYL DIMETHICONE

Диметиконът често се изписва с наименование Polydimethylsiloxane (PDMS).

Силиконите, както и много други синтетични химикали не подлежат на биоразграждане, някои видове - до 400 години. Те не само замърсяват околната среда, но са и реална заплаха за бъдещето на планетата и нейното екологично равновесие.