неделя, 27 април 2014 г.

БЕЗАЛКОХОЛНИ НАПИТКИ

Безалкохолни напитки
От търговията с напитки най-доходна е търговията с минерална вода. Природата я дава безплатно. Достатъчно е да се заграби някой извор, да се плати на някой учен доктор, за да направи анализ, сертификат и ефектна реклама със списък на анионите, катионите и болестите, които се лекуват с тази вода. Остава само да се пълни в бутилки и продава на цената на прясното мляко. Според последните проверки над 80% от предлаганата в търговската мрежа минерална вода изобщо не е минерална. Появиха се и търговци, които продават чиста водица наречена „трапезна”. Те поне са коректни и не заблуждават клиентите си с разни лечебни ефекти.
                                                     
Много е важно не само какво се пие, но и кога се пие. Хората не се замислят над този важен въпрос и най-често се наливат с различни течности по време или след обилно хранене, като по този начин разреждат стомашния сок. Това наистина намалява киселинността му, което се компенсира с допълнително сокоотделяне. Резултатът е забавяне и затрудняване на храносмилателния процес. Предизвиква се гниене и ферментация. Увеличава се киселинността на стомашния сок, водеща до възпаление на лигавицата на стомаха. Ако се пие вода, когато в стомаха има храна, която в момента се преработва, водата измива стомашния сок и ги вкарва в червата, където средата е основна. Киселината на стомашния сок обилно оросява и окислява слузестата обвивка на тънките черва, травмира я и предизвиква възпалението й, наречено дуоденит. Водата измива витамините и минералните соли от храната, те не успяват да се усвоят от слизестата повърхност на тънките черва и бързо слизат в ниските отдели на дебелото черво, откъдето се изхвърлят без да се усвоят. В резултат се получава витаминна и минерална недостатъчност.

                                                     

Най-добре е, ако течностите се набавят чрез храната. Плодовете и зеленчуците съдържат от 70 до 98% дестилирана структурирана вода, богата на хранителни вещества и витамини в идеално съотношение.

                                                     

Сладките безалкохолни напитки, предлагани в търговската мрежа, са добри за развиване на гайки и болтове, но не и за пиене, защото рушат организма. В напитките се съдържат множество опасни съставки, като фосфорна киселина например, която разрушава емайла и здравината на зъбите, също така ябълчна и въглена киселини. Тези киселини се съдържат и в плодовете, но там са органични и организмът леко ги усвоява и неутрализира, докато тези от напитките са фракционирани, защото се извличат под топлинно въздействие, което ги прави кисели и неусвоими. Резултатът е нарушаване на РН равновесието на тялото, водещо до тежки последици, на които ще се спра по-долу.

В напитките се съдържа и една от трите бели отрови – концентрираната рафинирана захар. Единствената разлика между напитките за диабетици и за простосмъртни е, че тези за диабетици съдържат захарин, който е много опасен!

В повечето газирани напитки се добавят катранени деривати, които са канцерогенни. При приемане с храненето вместо добро храносмилане се получава ферментация. Някои безалкохолни напитки съдържат наркотиците кофеин или кокаин, като първенство държат черният чай и кафето. В големи количества те действат възбуждащо на централната нервна система и предизвикват ускорена сърдечна дейност, рязко разширяване на кръвоносните съдове и неуправляемо изменение на кръвното налягане, нарушена коронарна и бъбречна недостатъчност, стомашни язви, рак на панкреаса, нервност и безпокойство, нарушен сън и храносмилателни смущения.

                                                                

Кафето е коварен опиат, действащ както камшика за изморения кон. След кратковременно измамно „ободряване” следва рязък енергиен спад.

Кофеинът възбужда нервната система, създава напрежение и принудително разширява кръвоносните съдове. За кратко време се подобрява храненето и се чувства прилив на сила. Следва ответна защитна реакция, при която организмът възстановява първоначалното равновесие. Кръвоносните съдове се свиват, храненето се затруднява, силите ни напускат. Получава се нужда от следващото кафе.

Към кокаина и кофеина се получава пристрастяване за всеобща радост на производители и търговци.

                                                         

Натуралните сокове (фрешове) са идеално балансирана и леко усвоима храна. При приемането им трябва да се спазват някои изисквания, произтичащи от факта, че сокът е отклонение от естественото състояние, предвидено то Природата. За правилното усвояване на захарите е нужно предварителната им подготовка от ензима птиалин, съдържащ се в слюнката, който подсигурява по-нататъшното разграждане на плодовата захар на по-низши захари. Правилното ослюнчване е възможно само при дъвчене. При пиене то е невъзможно.

Добре е, вместо сокът да се излива в гърлото, да се задържи в устната кухина, докато се отдели достатъчно слюнка. Същото се отнася и за всички сладки напитки.

                                                        

Въпреки прекрасните реклами не е желателно приемането на фабрични сокове с консерванти, захар и ароматизатори. За това е най-добре да си ги приготвяме сами. Важно условие за соковете е да са прясно изцедени. Оставени по-дълго време на въздуха, в тях съществува идеална среда за развитие на множество микроорганизми и плесени, които не само водят до окисляване и ферментиране, но и до отравяне на организма.

Плодовите сокове се обработват в различни сектори на храносмилателната система, поради което не се смесват безразборно. Най-добре е да се пие сок от само един вид плод.

Може да се смесват соковете на зеленчуците. От приемането на зеленчукови сокове в определен вид и количество старите англичани са изградили цяла лечебна методика.

                                                           

Горещите напитки атакуват първо емайла на зъбите, който се пука от рязката температурна разлика. Попаднали в организма, те нарушават вътрешния му топлинен баланс и го принуждават да изведе излишната топлина навън, което често е придружено с изпотяване и чувство за загряване. За отвеждането организмът изразходва голямо количество жизнена енергия. Положителен ефект се постига само при желание за изпотяване с лечебна цел. Студените напитки имат същия ефект, но с обратен знак. Американски учени са изчислили, че ако един човек изпие 0.5 л течност с температура 6 градуса, за да я стопли до 36 градуса, организмът му изразходва толкова жизнена енергия, колкото ще изразходи, ако пренесе 10 торби цимент по 50 кг до четвъртия етаж. Най-подходящата температура на поеманите течности е телесната.

                                                            

Едва ли има нещо по-приятно от хубав билков чай с мед и лимон. Лечебните растения са богати на множество минерални елементи и техните соли, витамини, ароматни вещества, фитонцити и други полезни съставки, но заедно с тях има и силно отровни вещества, които не са никак безобидни. Първите възстановяват минералния баланс и стимулират обмяната на веществата и метаболизма, а вторите отравят организма в лека форма, като предизвикват ответна мощна очистителна реакция, завършваща с пълно изчистване на организма по метода на хомеопатията.

Ако производителите на безалкохолни напитки са честни към своите потребители, върху етикетите трябва да се сложи предупредителен надпис с череп и кости!

Автор: Тошко Тодоров
Кабинет по квантова медицина

събота, 26 април 2014 г.

КУЛТУРА В ПАМПЕРСИ

Памперсите може и да са опасни


Нека започнем с това от какво всъщност са направени еднократненти пелени (т.нар. памперси от марката Pampers)

Веществото, което прави памперсите толкова ефективни се нарича натриев поликрилат и представлява суперасорбираща пудра, която когато се намокри се превръща в гел. Налице са доста опасения свързани с използването на подобен гел- не на последно място проблемът, че създавайки илюзията за сухота, не малко родители оставят памперса по-дълго от необходимото, което създава условия за възникването на различни бактериални инфекци.
Също така различни изследвания показват връзка между диоксина- вещество съдържащи се в памперсите и е нежелан страничен продукт от процеса на избелване. Диоксина е класифициран като вероятен канцероген, а различни изследвания го свързват с проблеми върху имунната система

Има и някои много други съществени причини, поради които се предпочита използванатето на пелени за многократна употреба
1) Широкото дъно на памперса държи тазобедрените стави в естествено състояние, а това е най-добрата профилактика на луксацията. Децата толкова са свикнали с тази хигиенична придобивка, че трудно се разделят с нея. Не е рядкост малчугани на 3-4 години, вече говорещи, да мъкнат "тоалетната” със себе си. Голямо удобство за родителите и децата, но трябвя да се знае, че продължителното носене на памперси може и да е опасно.
2) Откакто памперсите навлязоха масово в употреба, броят на бъбречните инфекции се е увеличил, особено при момичетата. Причината е, че бактериите от изпражненията лесно минават в пикочните пътища и предизвикват възпаление. Те лесно се размножават, защото имат идеални условия за това – влага и топлина в памперса. Тези условия са любими и на гъбичките.
3) По същата причина кожата на седалището лесно се възпалява, а знаете колко трудно се лекува подсичането. Освен това не може да се разбере колко пъти пишка детето, и ако има проблем като рядко уриниране при някои бъбречни болести, няма как да се разбере. Недостатъците на памперсите не означават, че трябва да се върнем в миналия век с пелените. Но да за безопасни за децата ни, трябва да ги ползваме разумно!!!
За родителите, които искат да се възползват от предимствата на ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПЕЛЕНИ и ЕСТЕСТВЕНА БЕБЕШКА ХИГИЕНА, може да се запознаят с подробна информация и добри практики тук http://bezpeleni.info
и не забравяйте, че За изработката на 500 памперса загива едно голямо дърво в разцвета на силите си. Отглеждането на едно дете с памперси коства 10 отсечени големи дървета.
 Нека се ползват екологично чисти и незамърсяващи природата продукти!!!
Автор: Натали Грозданова
Източник: http://bezpeleni.info

http://www.edna.bg/ - Консултация със специалиста д-р Павлина Андреева; 

http://www.matatama.com/blog/zashto-da-izpolzvame-mnogokratni-peleni 



Coffee Mate


Coffee Mate 
Не! С Кафето не са създадени един за друг!

Само за хранителната промишленост този продукт може да се приеме като "сметана за кафе", дори и на растителна основа. Всъщност тази сметана не съдържа нито заквасена сметана, нито мляко. Според съставки, това е основно вода, захар, и частично хидрогенирано растително масло



Нека разчетем етикета така:

1) Сироп от тапиока 
Тапиоката е хранителен продукт, който се извлича от грудките на растението маниока и се търгува като гранулат. Прилага се  генна технология при отглеждането на този продукт, но на етикетите не се изписва, че сироп от тапиока или нишесте от тапиока, е добит от генетично модифициран маниока.

2)      Хидрогенно растително масло
Най-вероятно това е соево или памучно олио (т.е. трансмазнини, вероятно ГМО). В много храни (особено преработени храни за закуска ) се използва частично хидрогенирано масло от памучно семе поради една проста причина: то е много евтино и в повечето слуачаи е ГМО продукт.

3)      Регулатори на киселинността E340ii, E451i, E333iii
Регулатори на киселинността, стабилизатори, текстуриращи агенти. Все още няма известни показатели за вреда върху здравето.

4)      Натриев казеинат (Млечен протеин)
Маскиран под E469- текстуриран протеин.
Когато видите на опаковките думата “казеин”, “натриев казеинат”, “калциев казеинат”, знайте че това е млечният протеин на прах, който вие не искате във вашето тяло. Робърт Коен го обяснява така: "Когато вземете млякото и се отървете от мазнините, водата, и останете само с протеини, те на практика са само кръвни протеини: серумалбумин, млечен протеин, 90% от млякото еказеин. Когато казеинът се извлече от млякото, той всъщност е едно лепило, използвано да залепя лепенки върху бирени шишета. Той е едно лепило, използвано, за да крепи дървото във вашите мебели. Когато приемате казеин – лепилот от млякото, тялото ви го разпознава като чужд протеин, започва да произвежда  хистамини и накрая става на слуз"

5)      Емулгатори E471, E472e
Най-често срещаното Е е номер 471 или моно- и диглицеридите на мастните киселини.
Добавя се, за да спомогне за формирането на храната и запазването на консистенцията й за по-дълго време. Използван като емулгатор, Е-471, спомага за смесването на вещества, които по принцип не биха могли да се смесят. Все още не е установена оптималната позволена доза на ден. Емулгаторът увеличава и калориите в храните, в чийто състав влиза, което трябва говори само по себе си на хората с наднормено тегло или проблеми в храносмилателната система.

6)      Антислепващ агент E554
E554 Sodium aluminium silicate - заместители на сухо мляко и брашна; опасен при бременност!

7)      Аромати 
Усилващи вкуса и аромата са от Е620 до Е640. На този етикет не са изписани ароматите, които са използвани за произвдоството на продукта. За Е-тата от този спиък не са наблюдавани странични ефекти, но не са подходящи за деца.

8)      Сол

5)       Произведено в Тайланд от Nestle Thai Ltd.
ЕС внася 3,6 милиона тона тапиока годишно, главно от Тайланд. 

Още ли смятате, че кафето ви е създадено за Coffee Mate?! За богат и плътен вкус?!



А защо не си приготвите своя собствена домашно приготвена ароматизирана сметана за кафе? Запишете си примерна рецепта:
- 1 чаша пълномаслено мляко 
- 1 чаша течна сметана 
- 2 супени лъжици какао на прах 
- 4 супени лъжици кленов сироп 
- Екстракт 1 чаена лъжичка бадемово масло
Начин на приготвяне: Смесете заедно мляко, сметана, какаото на прах и кленовия сироп. Разбъркайте добре Затоплете ги на средна температура в тенджера на котлона. Когато сместа започне да отделя пара, отстранете от котлона и се разбъркйте с бадемовия екстракт. Налейте в стъклен съд и съхранявайте в хладилник (срок на годност на млечен продукт)

Към горната рецепта може да добавите и 1 1/2 ч.л. канела на прах и 2 ч.л. екстракт от ванилия.

Развихрете рецептата по Ваш вкус и се насладете на ритуално пиене на кафе!

Автор: Натали Грозданова
Използвана литература, превод статии от: www.gmo-compass.org;100 Days of Real Food: Label Reading; http://en.wikipedia.org; Робърт Коен, автор на книгата “Milk: theDeadly Poison” (Млякото – смъртоносната отрова);  http://deliciouslyorganic.net/


неделя, 2 февруари 2014 г.

ЗА КОЗМЕТИКАТА - ОПАСЕН АРОМАТ

Законодателството в ЕС притежава водещо и глобално влияние, което може да се види ясно в случая с Директивата за козметичните продукти, забраняваща използването на фталати DEHP и BBP. Revlon, L'Oreal и Estee Lauder са се съгласили да променят продуктите си в световен мащаб, за да отговорят на тези нови стандарти. Въпреки това, Директивата за козметичните продукти третира само отделни вещества, което не пречи те да се заменят с вещества от една и съща химическа група. Най-много фирми са заменили DEHP и BBP с фталат DEP, който може да притежава някои от опасните им свойства и да доведе до замърсяване с други фталати. Самият той е вероятен кандидат за бъдеща забрана. Това показва, че забраняването само на отделни вещества не е системно решение и води до много бавен напредък.

Докладът на Greenpeace, потвърждава, че някой синтетични мускуси и по-специално полицикличните галаксолид (HHCB) и тоналид (AHTN), както и някои фталати, напр. диетилфталат (DEP), са широко използвани от парфюмерийната индустрия. DEP е открит в 34 от 36 тествани парфюма, като количеството му в тях варира в широки граници.

Въпреки, че няма парфюм, който да не съдържа едновременно фталати и синтетични мускуси, наличието на тези вещества в някои марки в количества под възможността за детекция, показва, че не е невъзможно да се произведе, успешно да се рекламира и продаде такъв парфюм. Фактът, че някой от марките парфюми се придвижват в зелената област, също доказва, че не само не е невъзможно, но има и желание от страна на компаниите за това.

Най-ниските нива на синтетични мускуси (полициклични и нитромускуси) се откриват в Jamaica Manна на Puma, Aqua Natural на Alquimia, Sunset на Naomi Campbell и Pure Poison на Christian Dior. Най-високите количества се откриват в Le Baiser du Dragon на Cartier, Le Male на Jean-Paul Gaultier и White Musk на Body Shop.

Най-високите нива на DEP са открити в Eternity на Calvin Klein (за жени), Iris Blue на Mevita и Le Male на Jean-Paul Gaultier.

Но има и надежда...

Например, парфюмът на Alquimia съдържа много ниски нива на галаксолид - 0.4 mg/kg, докато в същото време 1785.5 mg/kg фталати (повечето от тях под формата на DEP). Alquimia реагират веднага на доклада и премахват фталатите от продукта си. Компанията признава, че тези съставки попадат в крайния продукт, поради това, че се съдържат в денатурирания спирт, който се ползва в производствения процес. Оттогава, компанията демонстрира грижа за потребителите, като е извела вредните вещества от продуктите си.

Парфюмът White Musk на The Body Shop също са установени високи нива на фталати - 3019 mg/kg, но компанията твърди, че е взела мерки заотстраняването им от производството и продуктите си.

Степенуване на продукти
Продуктите са разпределени един от трите цвята (червен, жълт или зелен), което посочва дали те съдържат вредни замърсители.
Трите оценки са:
ЧЕРВЕН - продукти, които производителите са признали, че съдържат вредни химически замърсители или не са предоставили информация и следователно се предполага, че съдържат вредни химически замърсители.
Жълт - продукти, за които производителите са споделили, че съдържат вредни химически замърсители, но планират премахване на тези химикали до определена дата.
ЗЕЛЕНО - тези продукти, които производителите или търговците на дребно са заявили изрично, че не съдържат вредни химически замърсители.

Източник: Активни потребители

ЗА КОЗМЕТИКАТА - НАРЪЧНИК

От всичко написано дотук следват няколко прости съвета, които биха ви осигурили сравнително мирно и добро съжителство с постиженията на химията при използването на козметични продукти в нашето цивилизовано ежедневие:
· ЧЕТЕТЕ СЪСТАВА НА ПРОДУКТИТЕ ПРЕДИ ДА КУПИТЕ, носете лупа, разпитвайте обстойно продавач-консултантите за съдържанието и въздействието на отделните съставки, време е и те научат какво продават;
· не купувайте продукти, ако нямат състав и срок на годност, пазете кутийките им, защото често съставът е обозначен на най-външната опаковка, предназначена за бързо изхвърляне;
· не купувайте от сергии, изложените на високи температурни амплитуди козметични продукти променят състава и въздействието си;
· не купувайте продукти с голям срок, те сигурно са с повече консерванти;
· избирайте козметични продукти в тубички и кутийки с по-малки отвори, най-добре с дозатори, там окислителните процеси са по-малко и консервантите може да са по-малко, бързо затваряйте опаковката след употреба;

· информирайте се постоянно, информираните хора вземат интелигентни решения!

ЗА КОЗМЕТИКАТА И СИНТЕТИЧНИТЕ АРОМАТИ, ПАРФЮМИ


Една много голяма група са СИНТЕТИЧНИТЕ АРОМАТИ. Както всички останали козметични средства и парфюмите не са пощадени от инвазията на изкуствените заместители. До ХІХ век парфюмеристите разполагали със стотина добити от природни продукти есенции (растителни – например розово масло или животински – например амбрата), които смесвали в различни пропорции. Но смесите се ограничавали до растителни и най-често до цветни благоухания, най-предпочитани били розата и виолетките. През 1870 г. бил синтезиран кумаринът (с аромат на окосена трева) и това поставя началото на голямата парфюмерийна индустрия. Синтетичните аромати многократно увеличават възможностите за творчество позволявайки съчетание на естествени съставки, конвенционални есенции и химикали.

Защото _АРОМАТЪТ Е ЕДИН ОТ НАЙ-ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ ЗА ЗАКУПУВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНА СТОКА._ Макар това да не е съвсем безвредно за кожата, организма и околната среда. За да получат „добрия” аромат производителите използват отделни съставки, засега около 3000, от които в ЕС само 26 са абсолютно забранени, а 884 вече доказано са обявени за ракообразуващи и предизвикващи смущения в централната нервна система. Големия скандал тук предизвиква движението ГРИЙНПИЙС с разкритието през 2005 г., че _СЛЕД НИКЕЛА, ПАРФЮМИТЕ ЗАЕМАТ 2 МЯСТО КАТО НАЙ-АЛЕРГИЗИРАЩИ ПРОДУКТИ_ _И ПРИЧИНИТЕЛИ НА КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ_. Синтетичните съставки, изброени по-горе (DEP, DMP, BHT, phenoxyethanol, синтетични оцветители, алкохоли и т.н.) се съчетават със синтетичните аромати и присъстват широко във всички парфюми, тоалетни води, дезодоранти, ароматизирани свещи, аерозоли за дома, ароматизатори за коли ... Всички продукти, които имат аромат! Един парфюм може да съдържа до 600 компонента, а съдържанието на скъпите парфюми днес не се отличава значително от това на по-евтините, на праховете за пране и т.н. Редица изследвания показват, че използваните днес синтетични аромати причиняват кожни възпаления, нарушения в хормоналното равновесие, главоболие, дихателни проблеми, хронична умора, депресии и психични раздразнения. И още - отлагат се в мастната тъкан на човешкия организъм и в майчината кърма, откъдето преминават спокойно и в детския организъм. Техните съставки са _СИЛНО__ ЛЕТЛИВИ, поради което стават опасни не само за този, който ги използва, но за семейството, приятелите и за цялата околна среда, за всички и всичко, което диша наоколо_. Така се образува един фотохимичен смог навсякъде около нас!

Но затова пък са евтини! За разлика от естествените есенции, в производството на които има и много ръчен труд. За производството на 1 килограм розово масло например, са необходими 4 тона розови цветове събирани един по един рано сутринта от ръцете на много хора ... А ако годината не е добра, а ако берачите са немърливи, а ако в розоварната не работят качествено, а ако ... При синтетичните ухания отпадат всичките „ако”, качеството е винаги едно и също и е по-евтино. В състава на козметичните продукти се различават само по декларацията „аромати” или „парфюми”, с извинението „търговска тайна”.

Парфюмите имат още една особеност свързана с техния състав – алкохолът е най-важният техен елемент (между 70 и 97% от съдържанието им), служи като разтворител на ароматните субстанции. „Био парфюм” означава, че използваният за производството му алкохол е с био произход, например от зърно с био сертификат.

Различните парфюмни разновидности имат и различно съдържание на концентрат от ароматни субстанции, останалото е спирт:

 в парфюмите (parfum) – 15 до 30%
 в парфюмните води (eau de parfum) – 8 до 10%
 в тоалетните води (eau de toilette) – 5 до 8%
 в одеколоните (eau de Cologne) – 3 до 5%

Не по-малко опасни са и продуктите "БЕЗ АРОМАТ", тъй като заличаването на всички естествени миризми (химическите съединения също имат мирис) изисква употребата на химикали.

За да сложи някакъв ред в означенията след бурното начало в развитието на козметичната промишленост американската Асоциация на производителите на козметика, тоалетни принадлежности и парфюми (The Cosmetic, Toiletry, and Fragrance Association) CTFA, основана още през 1894 г., изготвя и приема през 1973 г. списък с възприетите наименования на съставките в козметичната индустрия първоначално за територията на САЩ. Днес тази Асоциация се нарича Съвет за продуктите за лична хигиена (The Personal Care Products Council), а Европа и Япония се присъединяват към нейните правила през 1998 г. и списъкът е преименуван в МЕЖДУНАРОДНА НОМЕНКЛАТУРА НА КОЗМЕТИЧНИТЕ СЪСТАВКИ или INCI (INTERNATIONAL NOMENCLATURE OF COSMETIC INGREDIENT). Първият списък е бил с 5000 наименования, днес те са повече от 18 000 и непрекъснато се увеличават. На всяка съставка е даден и номер, съгласно „Chemical Abstract Service Registry”. _ОСНОВНИТЕ ПРАВИЛА_ са следните:

- изписването на отделните съставки става винаги в определен намаляващ ред: първата присъства в най-голямо количество, следващата с по-малко и така надолу;

- задължително (от 1998 г.) съставът трябва да е изписан на опаковката, макар и с най-дребен шрифт;

- растителните екстракти се изписват с латинското наименование на растението (например екстрактът от невен ще бъде calendula officinalis), а имената на химичните вещества и обикновените думи са дадени на английски (например цинков оксид или zink oxide, пчелен восък или beeswax );

- оцветителите са обозначени чрез Colour Index или съкратено CI последвано от номер с 5 цифри (например CI 75470 е цвят кармин, тъмночервено добито от насекомото кошинила);

- има споразумение ароматите (парфюмите) обикновено да се изписват с една дума, за да се запази тайната на производството им, най-често като fragrance, parfum или aromat.

Въпреки добрите си намерения номенклатурата INCI налага и своите ограничения, които имат значение главно за потребителите: не е ясно точното количество на дадените съставки, техния произход (могат да бъдат прикрити и някои генно модифицирани компоненти), както и начина им на производство. Производителят може дори да поиска да бъде скрита някоя от основните съставки заради „производствена тайна”. Много от вредните синтетичните елементи се прикриват зад думата „аромати”, като в един козметичен продукт те могат да бъдат и повече от 100 без това да е отразено на етикета.

В Европа, сигурността на козметичните продукти и техните съставки се следи от Научния комитет за безопасност на потребителите към Европейската Комисия или SCCS (Scientific Committee for Consumer Safety), който дава становища за РИСКОВЕТЕ ЗА ЗДРАВЕТО (химически, биологични, механични и други физични рискове)  И БЕЗОПАСНОСТТА НА НЕХРАНИТЕЛНИ ПОТРЕБИТЕЛСКИ ПРОДУКТИ (козметични продукти и техните съставки, играчки, текстил, облекло, лична хигиена, домакински продукти) И УСЛУГИ (татуиране, изкуствено слънце, дъбене и др.). Неговите специалисти непрекъснато следят новите достижения в науката и преценяват съответствията им със съществуващата номенклатура в козметиката. Освен това е въведена така наречената система „козметобдителност” за бързо съпоставяне на съществуващата информация към евентуалните неблагоприятни последици от използването на козметични продукти. Ето защо сред правилата е и задължението на производителите да поставят името и адреса си наред с пълния списък на съставките използвани в козметичните продукти.

Предизвиква алергии и астма, рак и уврежда ДНК, много лесно преминава през кожата, вкл. кожата на главата, която по време на боядисването е съвсем беззащитна, докато ръцете са обезопасени с ръкавици за еднократна употреба; 2,5-Toluylendiamin (TDA) – използван дори по-често от PDA, силно токсичен, при лабораторни изследвания над животни е придизвикал негативна промяна в ДНК и размножителната им способност, позволено съдържание в боите за коса – до 10%; RESORCIN ИЛИ RESORCINOL е съставка, чието редовно използване чрез бои и оцветяващи продукти предизвиква алергии, а при изследване на кръвта – промяна на ДНК, позволена концентрация – до 5 %.


НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНА Е И УПОТРЕБАТА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ UV ФИЛТРИ И ДРУГИТЕ СИНТЕТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ, КОИТО ВСЪЩНОСТ ПРЕДИЗВИКВАТ РАК НА КОЖАТА, АЛЕРГИЗИРАТ Я КАТО ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАЧЕРВЯВАНЕ, ОБРИВИ И ДОРИ МЕХУРИ. НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА СА С ПСЕВДО ХОРМОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, НАПР. 4-METHYLBENZYLIDENCAMPHOR (4MBC), 3-BENZYLIDENCAMPHOR (3 BC), OCTYL-METHOXYCINNAMATE (OCM), BENZOPHENONE-3 (OXYBENZON), HOMOSALATE (HOMOMENTHYLSALICYLAT – HMS), OCTYL-DIMETHYL-PARA-AMINO-BENZOIC-ACID (OD-PABA).

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ЕМУЛГАТОРИТЕ В НЕЯ

ЗА КОЗМЕТИКАТА И ВРЕДНИТЕ ВЕЩЕСТВА В НЕЯ
В масовата козметика се съдържат и редица други синтетични полимери, т.е. пластмаси, които не са силикони, но имат същите характеристики. Използват се главно като емулгатори, пенители и разтворители, правят продуктите „кадифени”. Сред тях си струва да се отбележат така наречените _ЕТОКСИЛИРАНИ СЪЕДИНЕНИЯ_, получавани чрез сложни химични процеси с голяма токсичност за хората и планетата. Най-ярки представители:
ПОЛИЕТИЛЕН ГЛИКОЛ (PEG), ПОЛИПРОПИЛЕН ГЛИКОЛ (PPG) И ТЕХНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ – ПЕТРОЛНИ ДЕРИВАТИ, ИЗПОЛЗВАНИ КАТО ПЕНООБРАЗУВАЩИ АГЕНТИ, РАЗТВОРИТЕЛИ, ОМЕКОТИТЕЛИ, СГЪСТИТЕЛИ И ОВЛАЖНИТЕЛИ В КОЗМЕТИЧНИ (шампоани, дезодоранти, кремове, фон дьо тен, пасти за зъби, сапуни, стилизанти за коса) И ЛЕКАРСТВЕНИ ПРЕПАРАТИ (СРЕЩУ ЗАПЕК ПРИ ДЕЦАТА, В ИЗКУСТВЕНИТЕ СЪЛЗИ). Най-широко приложение намират в промишлеността като „антифриз” за колите и слънчевите системи, за почистване на различни машини и машинни части. Но там всички знаят за неговото вредно действие върху кожата и работят с повишено внимание и с ръкавици. Макар и в значително по-пречистен вариант, използвани в козметичните продукти директно върху човек те предизвикват _алергии, изсушават кожата,_ _увеличават нейната пропускливост_ и така дават възможност на повече токсини, които иначе не биха били допуснати, да влязат в организма. Изследвания в САЩ върху животни показват, че продължително третиране с пропилен гликол води до мозъчни, чернодробни и бъбречни аномалии.

НАТРИЕВ ЛАУРИЛ СУЛФАТ (Sodium Lauryl Sulfate) - SLS и НАТРИЕВ ЛАУРЕТ СУЛФАТ (Sodium Laureth Sulfate) - SLES, синтетични повърхностно активни вещества използвани най-често като _ПЕНИТЕЛИ_ в миещи препарати, в 80% от шампоаните, сапуни, душ гелове, пяна за вани, пасти за зъби, продукти почистващи лицето, съдовете и дома. Още през 1983 г. в издание на Американския колеж по токсикология (American College of Toxicology) се сигнализира, че дори и най-малките концентрации на SLS като 0,5% могат да провокират раздразнение, а 10-30% съдържание води до силни възпаления и разраняване на кожата Доказано е, че имат силно алергизиращо въздействие върху скалпа, _дестабилизират pH на кожата за около 5 часа_, предизвикват косопад, причиняват възпаления и сухота на кожата на тялото и лицето, набръчкват силно кожата на ръцете при честа употреба на препарати за съдове, _необратимо увреждат детското зрение_, предизвикват интоксикация на черния дроб, ксеноестрогени са и разстройват трайно хормоналната система. Канцерогенни. Особено опасно е използването им в пастите за зъби, тъй като чрез директното поглъщане и чрез слюнчените жлези много бързо навлизат в кръвообръщението. Причиняват появата на афти в устата и блокират нормалната реминерализация на зъбния емайл.

Когато четете етикетите, избирайте продукти, в които съдържанието им не е повече от 1%. Други наименования:
Empicol ESB 70
Ifrapon LOS
Steol-130, 230, 270, 330, 370 or 460
Stepanol
Alkyl Ether Sulfate
Sodium POE(2) Lauryl Ether Sulfate
Sodium Diethylene glycol Lauryl Ether Sulfate
Sodium Lauryl Ether Sulfate
В допълнение SLS и SLES, както и PEG съдържащите продукти може да са „замърсени” със значителни количества _ДИОКСАН _(1,4-dioxane), който Международният институт за изследване на рака класифицира като „потенциално канцерогенен”. Макар че не се използва като самостоятелна съставка, се появява като страничен продукт по време на производствените процеси на пенообразуващи агенти, емулгатори и разтворители завършващи на „...oxynol”, „…cetearet” „…oleth” или PEG. Американският сайт SAFECOSMETICS твърди, че в 97% от стилизантите за коса и 57% от бебешките сапуни в САЩ го съдържат (по независими лабораторни тестове от 2007 г.) и не се отбелязва на етикета. Опасен и за околната среда, тъй като не се разгражда лесно и бързо. Може да бъде елиминиран при производството, но изисква допълнителни разходи.

БУТИЛХИДРОКСИТОЛУЕН (Butylated Hydroxytoluene) – BHT и БУТИЛХИДРОКСИАНИЗОЛ (Butylated Hydroxyanisole) - BHA - широко използвани синтетични мастноразтворими антиоксиданти, предпазват мазнините от окисление и затова освен в козметичната и фармацевтичната индустрия намират голямо приложение и в хранителната промишленост като Е321 и 320. Държат се като синтетичен аналог на витамин Е. Смята се, че предизвикват _алергични реакции и контактни дерматити, хиперактивност при децата._ Международният център за изследване на рака ги класифицира като „потенциално канцерогенни” за човека, а Европейската комисия по ендокринните смущения след задълбочен анализ на проучените доказателства ги нарежда в първа категория като „_приоритетни вещества нарушаващи хормоналната функция”_. Изследвания върху мишки и плъхове показват силно токсично въздействие на високи дози BHT, изразяващо се в нарушаване функциите на черния дроб, щитовидната жлеза, бъбреците, белите дробове и кръвосъсирването. Някои данни насочват към извода, че дълго излагане на тези вещества води до естрогено имитираща дейност, с което се засягат репродуктивните способности както при жените, така и при мъжете. Натрупванията се осъществяват както чрез козметичните продукти, така и чрез приемането им в храните. Замяната на ВНТ все по-често с по-неизследвания ВНА не променя съществено вредата.

Съгласно Конвенцията за защита на морската среда на североизточната част на Атлантическия океан BHA е посочен като химическа субстанция с „потенциална заплаха от биоакумулация” поради неговата токсичност за водните организми. В допълнение, в рамките на Програмата за околната среда на ООН се приема, че биоакумулиращия се потенциал на BHT е „среден към висок сред водните видове” (макар официално да се приема като безопасен за хората).

ЕТАНОЛАМИДИ – MEA (Monoethanolamine), DEA(Diethanolomine), TEA(Triethanolomine), MIPA(Monoisopropanolamide). Ползват се за _регулиране на рH на смесите_ (неутрализират киселинността на другите съставки), като емулгатори и пенители. Срещат се главно в шампоаните, сапуните и почистващи грима средства. Предизвикват разнородни алергични реакции, сърбежи по кожата и очите, сухота на кожата и косата. Могат да бъдат токсични при продължителна употреба, както и след излагане на въздух на съдържащия ги продукт за красота (освобождават се нитрити). Международният център за изследване на рака ги класифицира като „вероятно канцерогенни”. Лабораторни изследвания показват, че продължителното им използване може да доведе до _ракови образувания в черния дроб, тумори в щитовидната жлеза и по кожата._
Агенцията за защита на околната среда на Дания ги класифицира като „опасни за околната среда” поради токсичния им ефект върху водните организми и потенциалната заплаха от биоакумулация. Ограничения за употреба налагат все повече страни в Европа.

СИНТЕТИЧНИ ОЦВЕТИТЕЛИ – обозначават се като FD&C или D&C последвани от цвят. Проблемът с оцветителите и вредните съставки в боите за коса, оцветяващи шампоани и др. подобни е огромен. Проучвания показват, че в тях се съдържат ракообразуващи вещества. Изследване на Университета в Ню Йорк посочва, че при хора използващи поне веднъж месечно боя съдържаща оксиданти (познава се по това, че се състои от два компонента, които едва след смесването им боядисват косата), се повишава рискът от развитие на _рак на пикочния мехур_. Редовното боядисване в продължение на 15 години увеличава този риск 3 пъти, а при заетите с тази дейност фризьори – 5 пъти. В тази група най-често срещаните наименования са: Phenyllendiamin (PDA) – подозиран, че предизвиква алергии и астма, рак и уврежда ДНК, много лесно преминава през кожата, вкл. кожата на главата, която по време на боядисването е съвсем беззащитна, докато ръцете са обезопасени с ръкавици за еднократна употреба; 2,5-Toluylendiamin (TDA) – използван дори по-често от PDA, силно токсичен, при лабораторни изследвания над животни е придизвикал негативна промяна в ДНК и размножителната им способност, позволено съдържание в боите за коса – до 10%; RESORCIN ИЛИ RESORCINOL е съставка, чието редовно използване чрез бои и оцветяващи продукти предизвиква алергии, а при изследване на кръвта – промяна на ДНК, позволена концентрация – до 5 %.


НЕ ПО-МАЛКО ОПАСНА Е И УПОТРЕБАТА НА ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ UV ФИЛТРИ И ДРУГИТЕ СИНТЕТИЧНИ СРЕДСТВА ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СЛЪНЧЕВО ИЗГАРЯНЕ, КОИТО ВСЪЩНОСТ ПРЕДИЗВИКВАТ РАК НА КОЖАТА, АЛЕРГИЗИРАТ Я КАТО ПРЕДИЗВИКВАТ ЗАЧЕРВЯВАНЕ, ОБРИВИ И ДОРИ МЕХУРИ. НЯКОИ ОТ ТЕЗИ ВЕЩЕСТВА СА С ПСЕВДО ХОРМОНАЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, НАПР. 4-METHYLBENZYLIDENCAMPHOR (4MBC), 3-BENZYLIDENCAMPHOR (3 BC), OCTYL-METHOXYCINNAMATE (OCM), BENZOPHENONE-3 (OXYBENZON), HOMOSALATE (HOMOMENTHYLSALICYLAT – HMS), OCTYL-DIMETHYL-PARA-AMINO-BENZOIC-ACID (OD-PABA).