Тайната на безсмъртните Maк-бургери

Нагледно фимче защо не трябва да ядем в MCDonalds. Експериментът, който доказва трайността на продуктите им. 

http://vbox7.com/play:682bd09e&start=34

Откак Морган Спърлок показа буркана с мистериозно добре запазените пържени картофи в "Super Size Me", списъкът с експонати в музея на "Макдоналдс" с храни, които отказват да се развалят, нараства главоломно. Последен в него се включи Happy Meal Project - бургер и пакет пържени картофи, които издържаха, без да се развалят, 143 дни.

Започнат от нюйоркския фотограф Сали Дейвис като наполовина творчески, наполовина хранителен експеримент, Happy Meal Project включва документиране от Дейвис на един Happy Meal през няколко дни, докато той се развали. На 137-ия ден обаче храната все още изглежда доста добре.

Има и други, още по-шокиращи примери за странната неразрушимост на храната от "Макдоналдс": като този нещастен бургер, който съществува от 12 години. Или друг, който не е успял да плесеняса в продължение на година, или един, който е обикалял из САЩ в чантата на една дама в продължение на повече от четири години.

Неорганичната храна? О, ужас...

Всеки експеримент, естествено, носи със себе си нова вълна от страх и гняв срещу химикалите и консервантите, които правят храната за бърза консумация почти неорганична.

От своя страна "Макдоналдс" като цяло запазват мълчание. Китайското поделение на гиганта в бизнеса с бързо хранене разпространи изявление през май, за да се противопостави на истерията след едногодишния експеримент на Джоан Брусо.

В изявлението си компанията оповести, че всичките й хамбургери се правят от 100 процента одобрено от американското министерство на земеделието телешко месо и са напълно лишени от консерванти. Любопитно е обаче, че от фирмата избягнаха да заявят същото за пържените картофи, хляба, кашкавала или сосовете.

Какво има в пържените картофки

Но консервантите може да не са единствено отговорни за устойчивостта на плесенясване на типичния Happy Meal. Марион Нестле, председател на програмата по изследвания на храните към Нюйоркския университет, заяви, че "Макдоналдс" се налага да използват "наистина много" натриев пропионат, за да попречат на развитието на бактерии или плесени.

Например пържените картофи на "Макдоналдс", които редовно са доказвали устойчивостта си на разваляне, съдържат лимонена киселина като консервант. Но по-важен факт може би е съдържанието на мазнина в картофите.

Около 50% от общо 250 калории, съдържащи се в малко пакетче картофи, идват от мазнината. "Всичко, което съдържа много мазнина, е с ниска влажност," казва Бари Суонсън, професор в факултета по наука на храните във Вашингтонския университет. А ниската влажност означава по-малък шанс за поява на плесени.

Те са по-хрупкави и по-тънки от обикновените картофи, което означава, че са изложени на по-голяма топлина на единица площ, което унищожава патогенните компоненти и намалява водното съдържание. Картофите на "Макдоналдс" също така са покрити старателно с дебел слой сол - нещо, което хората използват като естествен консервант в последните 2500 години.

Изобилни мазнини в телешкото

Телешкото в сандвича също изобилства от мазнини - количеството им варира между 37 и 54 процента от общото калорийно съдържание - и е приготвено на висока температура. "Също така то е много тънко, което отново означава висока температура на единица площ," казва Шон О'Кийфи, професор по въпросите на храните във Вирджинския технологичен институт. Дейвис отбелязва, че с времето месото в сандвича се свива и втвърдява, губейки и тази влажност, която преди е съдържало.

Обикновено сусамено хлебче в "Макдоналдс" съдържа калциев пропионат и натриев пропионат - и двете съставки са консерванти. Но списъкът със съставки - включително консерванти - всъщност не се различава от това, което ще откриете върху опаковката на който и да е обикновен хляб на щанда в супермаркета.

Популярните в САЩ Wonder Light Enriched Buns например също съдържат калциев пропионат. Въпреки че нито една от опаковките не сочи количествата консервант, разумно е да приемем, че и в двата случая той е под одобрените граници от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA).

В крайна сметка, според О'Кийфи, мразещите "Макдоналдс" - поне в научен аспект, нямат основание. "Съставките са подобни на каквото и да е, което можете да откриете в консервирани продукти за бързо хранене," казва той.

За добро или лошо, "Макдоналдс" вече не са химическа лаборатория от тайни съставки, замислени да ни балсамират отвътре. Поне не повече от всеки друг производител на консервирани храни.

И един Happy Meal успява да не се развали, защото изобилства от мазнини, сол и практически е лишен от хранителни вещества - което всъщност само по себе си е добра причина така или иначе да го избягвате.

Дяволът в чинията

Замисляли ли сте се с какво точно се храните? Всички обичаме да ни е вкусно и храната да е в изобилие. Така сме доволни и щастливи. Колко щастливи ще сте обаче, ако разберете, че именно вашето ежедневно меню е нанесло здравословни поражения върху организма ви...? А знаете ли какви са последствията от употребата на консерванти, оцветители и подобрители? Точно тези отговори ще откриете във филма на ТВ7 "Дяволът в чинията".

http://www.youtube.com/watch?v=WDwSOvbR-yg#t=81

ЗА ОПАСНОСТТА ОТ АКРИЛАМИДА

Знаем, че пържените картофи са пълни с трансмазнини, но малцина са чували за високото им съдържание на акриламид – канцероген намиращ се във въглехидратни храни, пържени или печени при висока температура.

Пържените картофи са пълни с трансмазнини, за които знаем, че потискат имунната система и причиняват болести на сърдечно-съдовата система, диабет, наднормено тегло, стерилност, дефекти при раждането, намалена способност за произвеждане на майчино мляко, загуба на зрението и отслабване на костите и мускулите.

Но пържените картофи също съдържат акриламид, канцероген намиращ се във въглехидратни храни, пържени или печени при висока температура.

Световната здравна организация научава за опасността от акриламида за първи път през 2002 г. след публикация на проучване от Швеция, което прави връзката между консумацията на акриламид и заболяванията от рак. Оттогава независими проучвания направени в Америка, Германия, Норвегия, Швейцария и Англия потвърждават тази връзка.

Няколко месеца след публикуването на оригиналното проучване, Центърът за наука и обществен интерес във Вашингтон, прави свое собствено проучване на съдържанието на акриламид в най-често употребяваните високо-въглехидратни храни в Северна Америка.

Ето какво показват техните резултати:

• Пържени картофи, големи – акриламид 59-82 mcg
• Пикантни картофи, големи – акриламид 52 mcg
• Картофени чипсове – акриламид 25 mcg
• Царевичен чипс – акриламид 11 mcg
• Варени картофи – акриламид по-малко от 3 mcg
• Вода – акриламид 0.12 mcg (това е безопасен лимит поставен от Агенцията по опазване на околната среда EPA)

Количеството на акриламид, намиращо се в една голяма порция пържени картофи в ресторант за бързо хранене, е поне 300 пъти повече от това, което EPA разрешава като количество в чаша питейна вода.

„Изчислили сме, че акриламидът причинява няколко хиляди заболявания от рак на година в Америка” каза професор Дейл Хатис от Университета Кларк.

Днес сме добре информирани за твърдата връзка между консумацията на акриламид и развитието на ракови заболявания. Хубаво е да се знае, че варените картофи при анализ не съдържат или пък имат много малко количество акриламид. Акриламид се образува, когато въглехидратни храни се пържат или пекат при висока температура. Това означава, че пържени картофи и картофен чипс са сред най-опасните храни.

Кои други храни съдържат високо количество акриламид?

През юли 2006 г. USDA пуснаха резултатите от тяхното най-ново проучване на акриламид в обикновените храни. Ето още малко храни с високо съдържание на акриламид:

• Зърнени закуски
• Бисквити
• Кафе
• Тост
• Сладкиши и торти
• Кракери
• Царевични закуски
• Пуканки
• Пица

Източник: www.bio.bg

Какво означава "Максимално Съдържание на ЛОС" върху опаковката на интериорните бои?

Какво означава "Максимално Съдържание на ЛОС" върху опаковката на интериорните бои?

Колкото по-ниско е съдържанието на ЛОС в продукта, толкова по-екологичен и безвреден е за нашето здраве. 

Ето как си изписват термините върху етиката и какво означават

Термини:

"Летливо органично съединение (ЛОС)" е всяко органично съединение, което има температура на кипене, по-ниска или равна на 250°С, измерена при стандартно налягане 101,3 kРа.

"Съдържание на ЛОС" е масата на летливите органични съединения, изразена в грамове (g), без да се включва масата на ЛОС, която реагира химически при съхненето, за да образува част от покритието, отнесена спрямо 1 литър (l) от годния за употреба краен продукт

"Органичен разтворител" е всяко ЛОС, което се употребява самостоятелно или в комбинация с други вещества, за да разтваря или да разрежда суровини, продукти или отпадъци, или се употребява като почистващо средство за разтваряне на замърсители или като средство за диспергиране, или за регулиране на вискозитета, или за регулиране на повърхностни напрежения, или като пластификатор или консервант.

От 2007 г. е в сила Наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти

(Държавен вестник брой: 20 / Година: 2007 / Орган на издаване: МС / Дата на обнародване: 19.03.2007)

С наредбата се определят изискванията към определени бои, лакове и авторепаратурни продукти с оглед предотвратяване или намаляване замърсяването на въздуха, свързано с участието на летливи органични съединения (ЛОС) при образуването на тропосферен озон, включително норми за максимално допустимо съдържание на ЛОС в продуктите в годно за употреба състояние, и правилата за етикетиране и пускане на пазара на продукти, в т.ч. със съдържание на ЛОС, по-високо от установените норми. (Чл. 1.) Наредбата не изключва действието на други нормативни актове, включително свързани с етикетирането, качеството на продуктите, сигурността, защитата на човешкото здраве и околната среда. (чл.2)

Съгласно Чл. 5.
(1) На етикета върху опаковката на продуктите трябва да се изписват следните данни:
1. подкатегорията на продукта и нейното обозначение, както и съответната норма за максимално допустимо съдържание на ЛОС в g/l съгласно приложение № 2;
2. максимално съдържание на ЛОС в g/l, определено за съответния продукт в неговото състояние, годно за употреба.
(2) Текстът на етикета е на български език;

 

Норми за максимално допустимо съдържание на ЛОС в продукти по чл. 1

А. Категория "Бои и лакове"

Подкатегория на продукта	Тип	Етап 1(*)	Етап 2(*)
		(от 1 януари 2007 г.)	(от 1 януари 2010 г.)
1	2	3	4
a) Продукти за матови покрития за вътрешни	(1)ППВО	75	30
стени и тавани	(2)ППОР	400	30
б) Продукти за гланцови покрития за вътрешни	ППВО	150	100
стени и тавани	ППОР	400	100
в) Продукти за покрития за външни стени на	ППВО	75	40
минерална основа - предназначени за прилагане	ППОР	450	430
на външни стени, зидария, тухли или мазилка
г) Вътрешни/външни декоративни и покривни	ППВО	150	130
бои за дърво, метал или пластмаса	ППОР	400	300
д) Вътрешни/външни декоративни лакове и	ППВО	150	130
байцове за дърво, включително непрозрачни	ППОР	500	400
байцове за дърво
е) Вътрешни и външни тънкослойни байцове	ППВО	150	130
за дърво	ППОР	700	700
ж) Грундове	ППВО	50	30
	ППОР	450	350
з) Фиксиращи грундове	ППВО	50	30
	ППОР	750	750
и) Еднокомпонентни продукти за покрития	ППВО	140	140
	ППОР	600	500
к) Двукомпонентни продукти за покрития	ППВО	140	140
	ППОР	550	500
л) Многоцветни продукти за покрития	ППВО	150	100
	ППОР	400	100
м) Продукти за декоративни покрития	ППВО	300	200
	ППОР	500	200

(*) Всички норми са изразени в g/l годен за употреба краен продукт.

(1)ППВО - продукти за покрития на водна основа.

(2)ППОР - продукти за покрития на основата на органичен разтворител.

Б. Категория "Авторепаратурни продукти"

Подкатегория на продукта	Фаза 1(*)
	(от 1 януари 2007 г.)
a) Подготвителни и почистващи продукти
- Подготвителни продукти	850
- Продукти за предварително почистване	200
б) Кит - всички видове	250
в) Грунд
- Шприц кит и универсален грунд за метал	540
- Грунд за временна защита	780
г) Продукт за финишно покритие	420
д) Продукти за специални финишни покрития	840

* Нормите са изразени в g/l годен за употреба краен продукт с изключение на подкатегория "a", при която трябва да се извади съдържанието на водата в продукта, годен за употреба. Ето и някои други термини и как да ги четем от опаковката § 1. По смисъла на наредбата: 2. "Вещество" е всеки химичен елемент или негови съединения, образувани в природата или промишлено произведени, независимо от агрегатното им състояние - твърдо, течно или газообразно. 3. "Препарати" са смеси или разтвори, съставени от две или повече вещества. 4. "Органично съединение" е всяко съединение, съдържащо въглерод и поне един или повече атоми от следните елементи: водород, кислород, сяра, фосфор, силиций, азот или халогенни, с изключение на въглеродни оксиди и неорганични карбонати и бикарбонати. 5. "Летливо органично съединение (ЛОС)" е всяко органично съединение, което има температура на кипене, по-ниска или равна на 250°С, измерена при стандартно налягане 101,3 kРа. 6. "Годен за употреба краен продукт" е препарат, включващ всички съставки, прибавени преди неговото нанасяне върху повърхността. 7. "Съдържание на ЛОС" е масата на летливите органични съединения, изразена в грамове (g), без да се включва масата на ЛОС, която реагира химически при съхненето, за да образува част от покритието, отнесена спрямо 1 литър (l) от годния за употреба краен продукт съгласно § 1, т. 6. 8. "Органичен разтворител" е всяко ЛОС, което се употребява самостоятелно или в комбинация с други вещества, за да разтваря или да разрежда суровини, продукти или отпадъци, или се употребява като почистващо средство за разтваряне на замърсители или като средство за диспергиране, или за регулиране на вискозитета, или за регулиране на повърхностни напрежения, или като пластификатор или консервант. 9. "Продукт за (нанасяне на) покритие" е всеки препарат, включително всички органични разтворители или препарати, съдържащи органични разтворители, необходими за правилното му нанасяне, който се използва за образуване на филм с декоративен, защитен или друг функционален ефект на повърхността. 10. "Филм" е непрекъснат слой, получен в резултат на прилагането на едно или повече покрития върху някакъв материал. 11. "Бои и лакове" са продукти, използвани за покрития на сгради, на техни повърхности и принадлежности, и свързаните с тях структури за декоративни, функционални и защитни цели, изброени в подкатегориите съгласно приложение № 1, с изключение на аерозолите. 12. "Продукти за покрития на водна основа (ППВО)" са препарати за покрития, чийто вискозитет се регулира с използване на вода. 13. "Продукти за покрития на основата на разтворител (ППОР)" са препарати за покрития, чийто вискозитет се регулира с използване на органичен разтворител. 14. "Авторепаратурни продукти" (продукти за пребоядисване - поправка на пътни превозни средства) са препарати, които се използват при пребоядисване - поправка на пътни превозни средства от отделните категории съгласно Закона за движението по пътищата или на части от тях в рамките на извършвания ремонт, консервация или декориране на превозното средство извън инсталациите на производителя.

ЛЕТЛИВИ ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ

Замърсяването на въздуха представлява внасяне на несвойствени по качество и количество материали, биологични и енергийни компоненти предизвикани от производствените или други човешки дейности.

Замърсяването на атмосферата и изменението на качествения й състав е глобален проблем, предизвикан предимно от повишената концентрация на човешки емисии във въздуха.

Един от елементите, които водят до замърсяване на атмосферния въздух са летливи органични съединения.

Летливи органични съединения (ЛОС) са въглеводороди, природен газ, пропан-бутан, всички бензини и повечето керосини, по-леките фракции на нефт, фурани, хетерогенни съединенич-ацетон низши амини, халогени- тетрахлорметан, хлороформ.

Летливите органични съединения са тези, които имат температура на кипене до 2600С при нормални условия О0С и 1 atm.

Летливи могат да бъдат и полицикличните арени – отделят се при висока температура, но те се третират както ЛОС, само докато кондензират.

Реакционоспособността на летливите органични съединения се увеличава с наличието на двойни или тройни връзки, както и при наличието на хетеро атоми.

Въглеводородите са органични съединения, съдържащи въглеводород и водород. Главен източник на тези замърсители са изгорелите газове от двигателите с вътрешно горене.

Основните източници на летливите органични съединения са нефтената и газовата промишленост.

Четирите основни дейности на нефтените компании при които се отделят летливи органични съединения са:

· Добив от нефтени кладенци;

· Транспортиране с танкери, барви, нефто и газопроводи;

· Преработка в рафинерии;

· Дистрибуция и продажба на нефтени и газови продукти.

Нефтовете:
Нефтовете са смес от газообразни, течни и твърди въглеводороди (от С1 до С60) с различна плътност и светло жълт до черен цвят, която се образува естествено под повърхността на земята. Парите на нефта са лесно запалими при смесване с въздух. Чрез сепариране и дестилация нефтът може да бъде разделен на фракции, включително на газообразни въглеводороди (метан, етан, пропан-бутан), бензин, газьол (нафта), керосин, мазут, смазочни масла, парафин, асфалт (битум). Използва се като суровина за производство на голям брой продукти. Нефта може да варира значително по цвят и консистенция.

Типичният елементен анализ е: 79.5 - 87.3 % C, 10.4 - 14.8 % H, 0 - 8 % S, 0 - 2 % O, 0 - 0.1 % N и 0 - 0.05 % метали (Fe, V, Ni, As и др.).

В нефтовете се съдържат няколко хиляди въглеводорода с различна молекулна структура и маса. Основните въглеводородни групи в нефта са n- и изоалкани, циклани и арени. С увеличаване на температурата на кипене се увеличава съдържанието на на хибридни въглеводороди – т. е., на циклани и арени със странични вериги, циклано-аренови структури и др. Нормалните температури на кипене на компонентите на нефта, след отстраняване на газовете, варират между 30 и над 500 оС.


Алкените не са типични за нефтовете, но може да се получат при определени процеси. С увеличаване на температурата на кипене се увеличава съдържанието на хетероорганични съединения. Сярата обикновено е в меркаптани (R-SH), сяроводород (H2S), разтворена свободна сяра, тиофен ((CH)4S), сулфонови киселини (RSO3H), алкилсулфиди (R-S-R) и дисулфиди (R-SS-R), сулфоксиди (R-SO-R1), алкил-сулфати (R2SO4) и сулфони (RSO2R), R е органичен радикал. Кислородът е характерен за циклоалкановите нефтове и е под формата на карбоксилови киселини (най-вече цикланови), и по-малко във феноли.

Азотът е в значими количества в тежките фракции на циклановите нефтове и е в състава на алкилхинолини, пиридини, пироли, индоли и карбазоли. В най-тежките дестилатни фракции може да се съдържат и органо-метални комплекси, с пиролови цикли.

 Природен газ:

Природният газ се състои главно от въглеводородите:

· метан СН4;

· етан С2Н6;

· пропан С3Н8;

· и незначителни количества по-тежки въглеводороди като пентан С5Н12, хексан С6Н14 и други. В почти всички видове природен газ се съдържат азот N2 ивъглероден диоксид СО2, а често има сероводород Н2S и инертни газове.

Природният газ се втечнява при 161°С и е по-лек от въздуха. При концентрация на природен газ от 5 до 15% във въздуха сместа е взриво-опасна.

Температурата на самозапалване на природния газ е 537 °С. Основните продукти при изгарянето му са въглероден диоксид и водни пари. Добиването му може да е както от водни, така и от находища на сушата.

Нефт и природен газ в света се добиват, транспортират и преработват в повече от 70 страни, като някои находища достигат площ от 300 км2, с производителност до 1000 т/ден нефт и до 1 млн м3/ден газ.

Нефтът се добива от нефтените находища чрез сонди или нефтени платформи. След това се транспортира с танкери, баржи, тръбопроводи или камиони с цистерни до рафинерии, където се преработва.

Съвременните рафинерии превръщат нефта и газа в повече от 2500 продукта, без да се включват продуктите на органичния синтез и крайните полимерни продукти. В света работят над 600 рафинерии (189 - в САЩ), с капацитет от няколкостотин хиляди тона до около 50 млн т. преработка на нефт годишно.


Емисиите на летливи органични съединения (ЛОС) причиняват множество вреди, като влияят върху човешкото здраве и растенията, а също така те причиняват фотохимичен смог във градските райони. Повечето летливи органични съединения са токсични, причиняващи рак.

Вреден или полезен е лецитин – Е322

Когато четете на етикета на хранителните продукти срещате името E322, което всъщност значи, че храната съдържа лецитин. За него е известно, че е полезно съединение, което се използва, като добавка в раните и е ефикасен при хора с висок холестерол и биполярни разстройства.

Лециринът всъщност се намира в почти всички клетки на човешкото тяло и той няма как да съществува без него, защото му е нужно, за да може да актуализира и поправи всяка увредена клетка. За да функционират мозъка и нервната система задължително трябва да има лецитин. Той спомага за да се доставят необходимите на организма витамини, минерали и другите хранителни вещества. В организма съединението изпълнява главна роля на кофактор в човешкия метаболизъм. Кофакторът е много нужен за организма, защото той представлява субстанция, от която ензимите имат голяма нужда, за да изпълняват фукциите си добре и по този начин да се поддържа здравословния метабулизъм.

Можем да набавим нужното количество лецитин от храни, като соеви зърна, фъстъци, яйца, слънчогледови семки, телешки продукти, черен дроб, от някои плодове и зеленчуци. Съставът на тези хранителни продукти е предимно от белтъчини, но не оставайте с грешно впечатление, че и лецитина е белтък. В състава на съединението присъстват много молекули, като глицериди и наситени мастни киселини и затова той е твърде комплексен и няма начин да се намира само в една група.
В яйцата лецитина сформира фосфолипидния комплекс витамин, който от своя страна помага при свързването на белтъците и така се образува здравината на клетъчните мембрани. С мляко и пресни плодове лецитина също образува полезни за организма съединения.

Лецитинът, който се използва в хранителната индустрия играе ролята на емулгатор – съединение, което прави по-достъпна връзката между храната и стабилизира субстанции, които в повечето случай нямат добра връзка. Заради тези си свойства той е най-често добавян в маргарина, шоколада, печените и суровите тестени изделия, а също и в различни пестициди и бои.

Направени са десетки изследвания и той е обявен от законодателството на Европейския съюз за нетоксично съединение, което е благоприятно за добавка към храната. Учените са доказали, че ако лецитинат е добит от соя той има благоприятно въздействие върху организма, защото се справя с намаляването на кръвния холестерол и триглицериди. Заради тази доказана полезност той е известен, като хранителен компонент, който подобрява кръвното налягане и предпазва добре организма от от хипертония.

Ръководител на едно от проучванията на лецитина е доктор Бернард Жуай и неговото становище е , че съединението трябва да бъде разглеждано като сложна комбинация от електрически заредени мазнини, също като фосфолипидите. Те стигат до извода, че лецитиновото съдържание в здравословните диети е достатъчно за набавяне на необходимата дневна доза.
Вече можем спокойно да твърдим, че лецитина, който се съдържа в храните е не само безвреден, но и доста полезен за човешкия организъм. Все пак трябва да се внимава с приетите количества, защото при хора с алергия може да се предизвика неблагоприятна алергична реакция.

Източник: http://bilka.info

ХЛЕБНАТА МАЯ

Внимание – потулените истини за хлебната мая!

Темата за хлебната мая и скрития и забравен убиец в нея ме потресе първия път, когато попаднах на нея. Тъй като няма нужда да откривам на ново топлата вода, директно реферирам към чудесния материал, над който са се потрудили приятелите ни от recipemagician.com. За пътя към суровоядството те ни разказаха в интервюто на Вери, споменавала съм ги и в други материали, свързани със здравословното хранене, а насайта им ежедневно намирам вкусни вдъхновения.  Не е много лесно да се намери достоверна информация, която да бъде проверена от няколко различни източника, сортирана и представена в удобна за вас читателите форма. Затова пре-публикувам статията от recipemagician.com.
Нашите прадеди са казвали: “Хлябът е дар Божи”. Но със сигурност не са месили тестото си с термофилни дрожди. Този вид набухвател се е появил още преди войната. Учени, занимаващи се със изучаването на този въпрос са попаднали на документи от Хитлериска Германия в Ленинската библиотека, където се споменава, че тези бактерии са се отглеждали върху човешки кости и ако Германия не успее да превземе Русия, тогава тя ще бъде унищожена от този вид мая. Както винаги става в секретните документи на учените, е било забранено да се публикува информация за оригиналния документ, както и те да бъдат фотокопирани. Още на другия ден документите са изчезнали, а информацията е била засекретена и класифицирана…
И така, ако термофилните дрожди са се появили наскоро, то с какво се е приготвял квасният хляб в дълбоката древност и преди това? Добре познатите селски закваски са се приготвяли от ръжено брашно, овес, ечемик и пщеница. И до наши дни се е съхранила традицията в много селца, изолирани от съвременното кулинарно влияние. Именно тези видове природни закваски обогатявали организма с органични киселини, витамини, минерални вещества, ферменти, пектинови вещества и биостимулатори.
Изпичането на хляба в народната кухня е бил своеобразен ритуал. Тайната рецепта на неговото приготвяне се е предавала от поколение на поколение. На практика всяко семейство е имало своя рецепта за хляба насъщни. Обикновено се е пекло хляб веднъж на седмица, за което са били използвани различни живи закваски: ръжена, овесена, ечемичена и т.н. Макар хляба да е бил по-груб, използването на пълнозърнести и неизбелвани брашна е способствало съхраняването на всички полезни вещества, съдържащи се в зърнените култури. А при изпичането му в традиционните руски пещи хляба е имал незабравим вкус и аромат. Такъв хляб не е мухлясвал с месеци и дори години.
Но ето че вече няколко десетилетия хлябът се пече по друг начин. Използват се за това не природни закваски а изкуствено създадени за целта термофилни дрожди (захаромицети). Технологията на завъждането им може да се нарече направо чудовищна и неприродна. Производството на хлебните дрожди се основава на размножаването им в течни хранителни среди. За целта меласата се разрежда с вода, обработва се с хлорна вар, окислява се със сярна киселина и т.н. Странни методи, трябва да си признаем, се използват за приготвянето на хранителен продукт, още повече когато в природата си съществува естествена закваска от полезни дрожди като хмелевите и др.
Отдавна вече е забравена тревогата на учените от цял свят. Разкрити са механизмите на негативното въздействие на термофилните дрожди. Нека да се опитаме да внесем яснота какво представляват тези дрожди-захаромицети и каква роля играят те във влошаването на здравето на консуматорите на продукти, които ги съдържат.
Дрождите-захаромицети (термофилни дрожди), които се използват в спиртоварната промишленост, биреното производство и хлебопекарството не могат да се срещнат в природни условия. За голямо съжаление захаромицетите са много по-устойчиви от клетките на тъканите. Те не се разрушават нито в процеса на приготвяне, нито от слюнката и стомашните сокове в организма. Дрождите клетко-убийци унищожават чувствителните и по-малко защитени клетки на организма чрез отделяне на отровни вещества с малка молекулярна маса.
Токсичният белтък действа на плазмените мембрани, увеличавайки тяхната проницаемост към патогенни микроорганизми и вируси. Дрождите попадат първоначално в клетките на хранопровода, след което и в кръвта. Попаднали в благоприятна среда, те се размножават в геометрична прогресия и позволяват на патогенната микрофлора активно да живее и да се размножава, тровейки нормалната такава, благодарение на която в стомаха могат се изработват витамини от групата B и незаменими аминокиселини при правилно хранене. Под въздействието на хлебните дрожди по най-груб начин се нарушава дейността на всички органи на храносмилането:  стомаха, задстомашната жлеза, жлъчката, черния дроб и червата.
Стените на човешкия стомах са покрити със специфична лигавица, която е устойчива към киселините, използвани за преработката на храната. Обаче, ако човек злоупотребява с консумацията на кулинарни продукти, съдържащи хлебни дрожди и киселинообразуващи храни, тогава стомаха не може дълго да се противопоставя на този тормоз. Едно такова изгаряне на стените ще доведе до образуването на гастрит (прерастващ в язва), което ще доведе до силен дискомфорт в коремната област и нарушено храносмилане.
Консумацията на продукти, съдържащи термофилни дрожди, способства образуването на твърди съединения, които на по-късен етап се превръщат в камъни в бъбреците, жлъчката, черния дроб и задстомашната жлеза (панкреас). В стомаха нарастват процесите на гниене, в следствие на което се развива патогенна микрофлора, травмираща ресничните ивици. Забавя се изхвърлянето на токсичните маси от организма, образуват се газови джобове, където се залежават твърди образования (камъни). Постепенно те нарастват в слузести и подслузести слоеве на стомаха. Секретите на храносмилателните органи загубват своята защитна функция и снижават храносмилането. Усвояването и синтезирането на витамини е в недостатъчни количества, нарушава се усвояването на микроелементи в необходимите количества (най-важния от които е калция.)
Съвременната медицина с огромно съжаление отбелязва критично понижаване на нивото на калций в кръвта на децата. Ако по-рано той е бил 9-12 единици (в нормалните граници), то сега той не достига и 3 единици! Патогенните микроорганизми проникват чрез стените на стомаха и попадат в кръвоносните съдове. Микробната, гъбична, вирусна и паразитна флора лесно се внедрява в организма. Нарушават се обменните процеси на клетъчно ниво. Изменя се биохимичният състав на кръвта. В плазмата на кръвта се появява своеобразна тиня. Забавя се движението на кръвта по кръвоносните съдове, образуват се микротромби. Износва се лимфната система. Нервните тъкани претърпяват всевъзможни дистрофични изменения.
Още едно сериозно заболяване – ацидоза (нарушение на киселинно-алкалния баланс). Нараства умората, раздразнителността, появява се бърза физическа и умствена умора, гадене, парене в гърлото, сив налеп по езика, гастрит, тъмни кръгове под очите, болки в мускулите и загубата на тяхната еластичност (в следствие на повишената киселинност). Организмът се бори с ацидозата, губейки огромни количества енергия за възстановяване на баланса за сметка на собствените нужди. При такъв опит за възстановяване организмът започва масово разграждане на редица жизненоважни елементи – калций, магнезий, желязо, калий, натрий. Изземването на тези минерални елементи от костите на човека неизбежно води до тяхната болезнена чупливост, която се явява една от главните причини за остеопороза в произволна възраст.
Естествено всички по-горе споменати промени водят и до анатомични нарушения. При нормално функциониране на организма сърцето, белите дробове и всички по-ниско разположени органи получават мощен масов енергиен стимул от диафрагмата, която се явява главния дихателен мускул, издигащ се до 4то и 5то ребро. При развитието на дрождите в стомаха диафрагмата променя своя ход и не достига до нормалния си ход, тъй като заема принудителна друга позиция в следствие на надутия стомах. Сърцето се разполага хоризонтално, долните дялове на белите дробове и всички органи на храносмилането са силно притиснати от стомаха, който постепенно се деформира под влиянието на газообразуването. Не са редки случаите, в които жлъчката излиза от своето “легло” и дори изменя формата си. В нормално състояние диафрагмата извършва колебливи движения, способстващи появата на всмукващо налягане в гръдния кош, което притяга кръвта от долните и горните крайници, главата за да може тя да се пречисти в белите дробове. При ограничаване на нормалното функциониране на диафрагмата се намалява и ефективността на този процес на пречистване.
Всичко това довежда до подуване на долните крайници, малкия таз, главата и довежда в крайна сметка към варикозно разширяване на вените, тромбообразования, трофически язви и понижаване на имунитета.
Интересен и достоен за внимание опит е провел френският учен Етиен Волф. Той в продължение на 37 месеца е култивирал злокачествен тумор в епруветка с разтвор, в който се е съдържал екстракт от хлебни ферментиращи дрожди. В същото време 16 месеца е култивирал при същите условия стомашно-туморни клетки. В резултат на този експеримент е станало ясно, че в такъв разтвор размерът на тумора се е удвоявал и утроявал в течение на една седмица. Обаче, ако от средата се премахнел екстракта от хлебните дрожди, туморните клетки умирали. От там бил и направен извода, че в бактериалния екстракт се съдържа вещество, стимулиращо растежа им.
Не бива да се пренебрегва и отовора на въпроса: “Къде изчезна пълнозърнестото брашно, от което са пекли хляб нашите деди?”. Само пълнозърнестите брашна съдържат витамини от групата B, микро- и макроелементи, както и зародиш, който има фантастични лечебни свойства. Рафинираното брашно не съдържа зародиша и обвивката на зърното. Тези природни “лечители” се заменят с всевъзможни хранителни добавки и изкуствено синтезирани техни подобия, които никога няма да успеят да изпълнят това, което е създадено от самата природа в процеса на милиони години еволюция.
Рафинираното брашно се превръща в слузообразуващ продукт, който се натрупва на дъното на стомаха и затлачва нашия организъм. Рафинирането е скъп и необратим процес, при което се убива живата сила на зърното. Рафинирането на брашното е измислено единствено, за да се удължи неговия срок на съхранение. Пълнозърнестото брашно не може да се съхранява толкова дълго. Съхраняването на брашно изобщо не е наложително, тъй като много по-лесно, евтино и ефективно е да се съхранява зърното, което при нужда да се смели.
За да се възстанови здравето на идните поколения, трябва да се върнем към изпичането на хляб с помощта на естествени природни дрожди. Хлябът с хмелна закваска съдържа всички необходими аминокиселини, въглероди, витамини B1, B7, PP; минерални вещества: натриеви соли, калий, фосфор, желязо, калций, както и микроелементи: злато, кобалт, мед, които участват в образуването на уникални дихателни ферменти.
Хлябът с хмелна закваска активно извлича от панкреаса, черния дроб и жлъчката ферментите и другите необходими за пълноценното храносмилане вещества, подобряващи моториката на стомаха. Човек, употребяващ такъв хляб се зарежда с енергия, престава да боледува от простудни заболявания и грипове, възстановява си деформираната осанка и имунитета.
Все повече и повече хората осъзнават грешката на поколенията да игнорират старите рецепти за сметка на новата мода и се завръщат към традиционния вкусен и благоухаен домашен хляб от пълнозърнести брашна и природни закваски. В заключение искаме да се върнем към поговорката: “Всичко ново е добре забравено старо!” – с това може да се обясни защо в наши дни черния хляб, пълнозърнестите брашна и техните производни са доста по-скъпи от белия хляб, белите теста и всички останали кулинарни творения, съдържащи хлебни дрожди, независимо от факта, че за рафинирането на брашното вече са били направени редица разходи.
Не е никак трудно да си набавим зърно (най-добре е ако то е био), да си го смелим в домашни условия, да си приготвим домашна закваска и да си изпечете (ако консумирате) хляб.